6
1.
Удзъ казал: Според учебния устав ниските на ръст са въоръжени с пики и вили, високите на ръст са въоръжени с лъкове и арбалети; силните носят знамената, храбрите носят барабаните и гонговете, слабите служат при конете и в кухнята, съобразителните се вземат в щаба.
2. Войните от едни и същи околии и села са дружни помежду си, войните от всяка петорка и десетка се защитават един друг.
3. Един удар по барабана - да се подготви оръжието, два удара - да се извърши необходимата дислокация, три удара - изискване за храна, четири удара - да се въоръжат за боя, пет удара - да се строят в редици; чуват края на сигнала от барабана и едва тогава вдигат знамената.
5
1.
Удзъ казал: Хората обикновено намират смъртта в това, в което не са опитни, търпят поражение в това, което не могат да използват успешно. Затова при воденето на война най-главното са обучението и наставлението.
2. Когато един човек се научи да се сражава, той ще обучи десет други; когато десетима овладеят изкуството на боя, те ще обучат сто; когато на военно дело се обучат сто души, те ще обучат хиляда; когато на военно дело се обучат хиляда души, те ще обучат десет хиляди; когато на военно дело се обучат десет хиляди души, те ще обучат цяла войска.
3. Противопоставяй близкия на далечния; противопоставяй бодрия на уморения; противопоставай сития на гладния.
4. Обучавайте да се строяват в кръг и в квадрат, да сядат и да стават, да маршируват и да стоят на място, да се обръщат наляво и надясно; напред и назад; да се разделят и съединяват, да се събират и разпръсват. Когато станат опитни във всичко това, дайте им оръжие. Това е работата на пълководеца.
4
1.
Удзъ казал: Полето на битката - това е мястото, където оставят трупове. Когато смятат, че смъртта в боя е неизбежна, остават живи; когато смятат, че животът е щастие, умират.
2. Добрият пълководец е като на потъващ кораб, в горяща сграда. Така той прави безрезултатни всички кроежи на мъдреците на противника, прави безплодна цялата неудържимост на неговите храбреци. Той може да посрещне противника.
3. Най-вредното при ръководенето на войската е прекалената предпазливост на маймуната Йоу и прекалената недоверчивост на лисицата Гу.
3
1. Удзъ казал: Когато водиш войската, трябва да не нарушаваш правилата на движението, да не допускаш пропуски в режима на хранене и на пиене, да не изтощаваш хората и конете. Тези три условия усигуряват възможността войните да изпълняват заповедите на командването. Възможността да се изпълняват заповедите на командването е тъкмо онова, от което се ражда организираността.
2. Когато пък в движението няма ред, когато в яденето и пиенето липсва правилност, когато конете са уморени и не са разседлани, хората са уморени и се настаняват за отдих, така се стига до това, войните да нямат сили да изпълняват заповедта на командването. А когато заповедите вече не действат, в лагера се появява безредие, по време на боя настъпва поражение.
2
1. Владетелят Ухоу попитал: С какво войската побеждава?
2.
Удзъ отговорил: Тя побеждава със своята организираност.
3. Владетелят отново запитал: А нима не с числеността си?
4.
На това Удзъ отвърнал: Когато заповедите и нарежданията са неразбираеми, когато наградите и наказанията не са безпристрастни, когато хората не се спират, макар и да им е даден сигнал за отстъпление, когато те не тръгват напред, макар и да им е даден сигнал за настъпление, нека дори да са милион, за какво са те годни?
5. А организираността на войската е ето е това: когато по време на местостоене се спазва установеният ред; когато по време на движение се чувства мощ; когато при настъпление никой не може да устои пред нея; когато по време на отстъпление никой не се осмелява да я преследва; когато придвижването напред и движението назад стават по правилата, когато всяко движение надясно и наляво се прави по команда; когато войните, дори да са откъснати, запазват строя, дори да са разпръснати, запазват редиците си; когато пълководецът е заедно с тях и при успех, заедно с тях и в опасност; когато цялата му войска лесно може да се съедини и не може да се разедини; когато тази войска можеш да я пускаш в действие и при това тя не може да се умори; когато я хвърлят където и да е и в цялата Поднебесна няма кой да ѝ противостои. Това се нарича ''войска на баща и деца''.
2
1.
Удзъ казал: Да направим оценка на противника. Такива противници, с
които се налага да влизаш в бой, без да прибягваш до каквито и да било
гадания, са осем.
2.
Първият: когато той при силен вятър и голям студ става рано и щом се
събуди, тръгва веднага, преминава реки, троши леда и не се бои от
трудности.
3.
Вторият: когато в разгара на лятото при силен пек той става късно и,
без да си дава почивка, върви ли върви, търпи глад и жажда, старае се да
преодолее голямо разстояние.
4.
Третият: когато неговата войска вече дълго стои на място, когато той
вече няма провизии, когато населението злобее и се гневи, когато
неблагоприятните знамения се появяват едно след друго, когато
пълководецът не може да се справи с всичко това.
5.
Четвъртият: когато бойните запаси вече са на изчерпване, топливото и
фуражът за конете са малко, когато времето е лошо, валят много дъждове,
когато искаш да се награбиш и няма какво.
6.
Петият: когато войниците са малко, когато с водата и местността има
затруднения, когато хората и конете боледуват, а от съседите никой не
идва.
7.
Шестият: когато пътят е далечен, а денят вече гасне, когато войните са
уморени и се страхуват, когато са каталясали и още не са яли, когато те,
снели доспехите, си почиват.
8.
Седмият: когато авторитетът на пълководеца е слаб, властта на
командирите е нездрава, войниците са нестабилни; когато войската
постоянно се плаши, когато отникъде не й идва помощ.
9.
Осмият: когато позицията още не е избрана, разполагането на лагера още
не е завършило; когато те вървят по склон и преминават височина,
наполовина скрити от погледа, наполовина видими.
10. Такива противници следва да се нападат без всякакви колебания.
11. Такива противници, които трябва да избягваш, без да си служиш с каквито и да било гадания, са шест.
12. Първият: когато територията на противника е обширна и хората и богатствата са много.
13. Вторият: когато при него висшите обичат нисшите и благодеянията се разпростират навсякъде.
14.
Третият: когато при него наградите са справедливи, а наказанията
заслужени, когато прибягват до едното и другото задължително
своевременно.
15.
Четвъртият: когато издигат за заслуги и поставят в редиците на
знатните, когато поверяват делото на умните и използват талантливите.
16. Петият: когато войската е многобройна, а въоръжението е от най-доброто.
17. Шестият: когато всички съседи изпращат подкрепления, когато помага голяма държава.
18. Ако не превъзхождате такъв противник, избягвайте стълкновения с него без всякакви колебания.
19. Това значи: настъпвай, когато видиш, че може, отстъпвай, когато знаеш, че е трудно.
3
1.
Владетелят Ухоу попитал: Бих искал да умея по външния вид на противника
да отгатвам вътрешното му състояние; по това, как върви, да разбирам
как той стои, и по такъв начин да определям победата и пораженията. Мога
ли да чуя това от вас?
2.
Удзъ отвърнал: Ако противникът върви лекомислено и безгрижно, ако
знамената му са в безредие, ако хората и конете му постоянно се обръщат
настрани, може с един човек да се нападат десетима. Само не трябва в
никакъв случай да му се позволява да се изправи.
3.
Ако при него не се събират владетели, ако между владетеля и поданиците
има несъгласие, ако рововете и валовете не са съоръжени, ако забрани и
заповеди не се издават, ако войската е хаотично шумна, иска да върви
напред, а не може, иска да върви назад, а не се осмелява, може с
половината сили да се нападне двойно по-силен противник. В такъв случей
се сражавай дори сто пъти, опасност няма.
