Това е една жена -йога на много, много добро ниво.Ако показаните асани се практикуват постоянно от някоя жена, точно те ще и усигурят жизнена функционалност до дълбока старост без промяна на външния вид, като детородните и сексуални функции ще са валидни също до това време .Останалите компоненти на здравето ще бъдат в безупречна форма.Иска се само постоянство и решение от страна на жената да продължи младостта и красотата си до почти самата смърт.Йога позволява този лукс,при това безплатно.Цената е само и единствено личните вътрешни качества на жената.
събота, 24 септември 2011 г.
ЙОГА ЗА ЖЕНИ
Това е една жена -йога на много, много добро ниво.Ако показаните асани се практикуват постоянно от някоя жена, точно те ще и усигурят жизнена функционалност до дълбока старост без промяна на външния вид, като детородните и сексуални функции ще са валидни също до това време .Останалите компоненти на здравето ще бъдат в безупречна форма.Иска се само постоянство и решение от страна на жената да продължи младостта и красотата си до почти самата смърт.Йога позволява този лукс,при това безплатно.Цената е само и единствено личните вътрешни качества на жената.
вторник, 13 септември 2011 г.
МЕДИТАЦИЯТА-УНИВЕРСАЛНА ТРАДИЦИЯ
ПОГЛЕДЪТ НА РАДЖА ЙОГА
Тук предлагам някои мисли за медитацията на уважавания и обичан от мен мой учител-Свами Вишну Девананда Махарадж,както и мнения на оня ,от когото той се е учил-негово Светейшество Свами Шивананда Сарасвати.Подбраните мисли са лишени от понятия,за които се спори-тези от индуската школа по йога.Това направих ,за бъде материала по близък до общото разбиране на хората.Това е въведение и най-просто обяснение на йогистката медитация.
Медитацията е универсална традиция, създадена хиляди години преди настъпването на съвременната цивилизация. Предавана от поколение на поколение, тя претърпява непрекъснати и строги проверки. Запазила е първоначалната си форма, защото основните и най-важни черти на йога са търпимостта, всеобхватността и простотата. В нейната проста рамка се съдържат основните учения и подходи, съставляващи същността на всички познати философии, религии и учения. Ако човек разбере четирите пътя за медитация, той може да разкрие украсите и мистериозните елементи на всяка религиозна или философска система.
Рафтовете на книжарниците са претъпкани с безброй "нови пътища", теории и преки подходи към медитацията. Но повечето са като слепци, водещи слепци - без опит, който да подкрепи методите, предлагани в тях. Техните автори са ограничени фанатици, търгаши и шарлатани. Някои обещават бързо развитие на психическите сили, други са модерни пропагандатори на спиритуализма и всякакви мошеници. Между всички тях бeзкористните Учители, които преподават Истината, са само шепа.
Истинската медитация е освобождение от задръжките на нисшите сетива и на разума. Тя се нарича трансцедентална, като това прилагателно не е привлекателен лозунг, а отразява красотата на медитацията, в която човек се извисява над всички страхове, желания, копнежи и отрицателни емоции. Медитиращият достига свръхсъзнателното състояние, в което се отъждествява с всеблажения Аз. В това трансцедентално състояние няма усещане за тяло, разум или двойственост, и знаещият става едно със знанието и познаваемото.
Мантрите и другите методи за медитация не са мистерия или тайнство. Няма духовни забрани за разискването на нечия мантра. Мантрата е тайнствена енергия, затворена в определена звукова структура. Нейните вибрации пряко въздействат на чакрите - енергийните центрове на тялото. Тя уравновесява ума; чрез нея се достига безмълвието на медитацията. В книгата са включени мантрите, подходящи за медитация.
Буламачите от съгласни, които в момента се предлагат на Запад като мантри, са очевидна глупост. Чрез тях се достига до дълбока релаксация, но нищо повече. Това става и чрез повторение на дума или безсмислена фраза. Чрез седене неподвижно и концентрация върху тиктакащ часовник или капещ кран за вода човек може да забави пулса, дишането или да понижи кръвното си налягане.
Животът на Запад стана компютризиран, специализиран и ориентиран към непосредствени резултати. Но традицията, от която произлизат четирите пътя на йога, е холистична*. В нея са преплетени наука, религия, философия, психология и здраве. Така и различните класически техники за медитация, съществуващи от векове, са основани на строга дисциплина и редовна практика. Необходимата основа за успешна медитация са правилно дишане, правилни упражнения, правилна релаксация, правилно хранене и положително мислене.
"Без помощта на медитацията не може да се постигне знание за Аза. Без нейната помощ не може да се достигне божественото състояние. Без нея не можеш да се освободиш от оковите на ума и да достигнеш безсмъртие.
Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието."
Свами Шивананда
Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по-леко от други? Откъде съм дошъл и къде отивам?
Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен.
Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си.
Медитацията e практика, чрез която умът бива непрекъснато наблюдаван. Необходимо е човек да си определи време и място единствено с цел за да открива безкрайния кладенец от мъдрост, скрит вътре в нас. Следващите глави обясняват философията и техниките на медитацията. Но най-напред трябва да се запознаем с някои основни психологически моменти и термини, които ще ни помогнат да изясним нейната цел.
Механизъм на ума
В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо.
Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по-ефективно.
Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.
В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени мисловни вълни - ВРИТИ - те стават навик. Напр. човек минава край сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква следната врити: "Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!" Ако той я пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува. Но ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и очаква удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара.
Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите.
Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във "Вивекачудамани", казва: "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на вътрешната Реалност.
Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта и омразата. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране.
Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.
Силата на мислите
Всеки човек излъчва вибрации към хората около себе си. Да бъдеш с някои хора е удоволствие. Те сякаш имат ПРАНА, която споделят с другите. Има и хора, които действат отрицателно - потиснати, те като че ли изсмукват праната от околните. Причината за това е, че всяка мисъл съдържа сила. Тя е необикновено фина, но наистина съществува и е много голяма. Независимо дали съзнава това или не, човек непрекъснато предава и приема мисли. Затова хората понякога имат свръхсетивни възприятия. Някои искат да нарекат тези преживявания съвпадения, но те не са. Способността да приемат и предават мисли е развита в по-висока степен у онези, за които се казва, че имат интуитивни и психически способности.
Всяка мисъл има тегло, форма, размер, цвят, качество и сила. При достатъчно опит в медитацията тези аспекти могат пряко да бъдат различени с вътрешното око. Напр. духовната мисъл има жълт цвят; мисъл, заредена с гняв и омраза, е тъмночервена. Мисълта екато предмет. Както можеш да дадеш на приятеля си ябълка или да я вземеш, така можеш да дадеш полезна, силна мисъл на някого и да я вземеш обратно.
Добро и зло, приятел и неприятел съществуват само в ума. Човек създава свят на добродетел и порок, на радост и болка от своето въображение. Тези качества не произхождат от самите обекти, а принадлежат на отношението на ума. Радостта на един е мъка на друг. Мислите контролират живота на човека, оформят характера и съдбата му и влияят на другите. Осъзнаването на потенциала, съдържащ се в силата на мисълта, е началото на всеки голям духовен растеж за отделната личност и за човечеството
Азът
Какво е духовността? Последните две десетилетия бяха наречени "епоха на отчуждението". Отхвърлени бяха стари традиции и религии. Хиляди търсачи на "новата ера" започнаха експерименти с безброй химикали и философии. Преобладаваше чувството, че Истината е някъде наблизо - но къде? Изглеждаше необходимо да се разширят перспективите.
Във всяко общество организираната религиозност съдържа културни практики и техники, които се предават от поколение на поколение. Когато средствата бъдат смесени с целта, тогава неговите членове започват да търсят нещо друго. Те търсят вдъхновение, което е живо, което има практически и видим ефект в ежедневието им. Дали човек живее самостоятелен духовен живот или е част от организирана традиция, целта е все една: достигането на съвършенство, чистота и покой на ума - Самоосъществяването.
Има Сила, Енергия, към която всеки може да се включи, стига да знае, че тя е на негово разположение. Тази Сила вдъхновява, окуражава, подкрепя и помага на всички,които искат да се развиват в положителна посока. Мнозина не съзнават този източник или не го разбират. Те са като селянина, отишъл да живее в града, който стоял на тъмно, понеже не знаел за какво са тези странни копчета по стените. Светлината е тук и е на разположение на всички; само трябва да се включим към нея.
Този източник на мъдрост е Азът. Азът не е индивидуалното тяло или ум, а по-скоро онзи аспект дълбоко в нас, който познава Истината. Има го във всяко общество, но той съществува и независимо. Някои го наричат Бог. Други - Йехова, Аллах, Брахман, Космично съзнание, Атман, Свети Дух или Универсален Разум. Имената и пътищата са много, но има една Същност, която съществува във всяко живо същество.
Невъзможно е да разберем Аза с ограничените сетива и интелект. Човшкият ум не може да измери Безкрайното и Вечното. Затова понякога, за да успеем да се съсредоточим върху Върховното, използваме визуализация. Християните могат да медитират върху формата на кръста или върху образа на Христос. Индусите - върху бог Шива (Енергията, която разрушава старото в подготовка на новото) - като вечно млад красив аскет, медитиращ във върховете на Хималаите. Онези, които възприемат Абсолюта по-абстрактно, могат да се концентрират върху пламък на свещ, върху ЧАКРА (енергиен център на тялото), или върху звука ОМ. Но всички тези са само частични въплъщения на Истината.
Да вземем един добър учен. Той знае колко голямо е пространството на теория и от изчисленията, колко малък е атомът и каква е разликата между живота и смъртта, и може да ги обясни надълго и нашироко. Но това е само теоретично знание; той никога няма да схване същността на нещата. Няма начин да се обясни или опише онова, което е безкрайно. Абсолютното Знание може да бъде постигнато само чрез ПРЯКО ИЗЖИВЯВАНЕ, а не чрез разума или сетивата. Чрез продължителна практика на медитация става възможно да успокоим ума, да развием интуицията и да се докоснем до онази част от Върховното, която е вътре във всичко.
Карма и прераждане
Медитацията отключва огромния потенциал на всеки. Ние овладяваме ума, като прекъсваме безкрайното му бърборене и го научаваме да се концентрира. Осъзнаването на моделите на мисълта спомага да се научим да изпращаме мислите си към другите. Но човек трябва да внимава да изпраща само вибрираща, положителна, любяща и лечителна енергия. За да разберете защо, трябва да се запознаете с кармата и прераждането.
Във физиката има закон: "Всяко действие има равно противодействие". По-просто казано, "Каквото посееш, това ще пожънеш". Христос е учел: "Отнасяйте се към другите така, както искате те да се отнасят към вас". Всичко това изразява закона на карма за причината и следствието. Това е нещо като бумеранг. Всяка дума или действие на човека му се връщат - може би не в същата форма, но рано или късно той се сблъсква с резултата от тях. Веселият и всеотдаен човек непосредствено поражда реакция на топлина и любов. Ако човек е злобен, той ще бъде неприятен за другите - поне докато не премахне това си отрицателно качество. Такъв е законът.
Реакциите на карма не са непосредствени. Понякога е трудно да се научат уроците, и отрицателните структури могат да продължат с години. Никой не може да достигне Съвършенство в един живот. Така всеки се преражда отново и отново. Това е причината за привидното неравенство между хората. Един е беден, друг - богат, един е здрав, друг - сакат; един е весел, друг - тъжен. Това не зависи нито от жестоката съдба, нито от някакъв далечен и равнодушен бог, а от собствената карма на човека.
Тук става ясно защо човек не бива да се заблуждава от продавачите на магически мантри и мигновени прозрения. Такива учители, проповядващи бърза реализация, носят само разочарование, защото в крайна сметка всеки трябва да отговаря за резултата от своите дела. Животът на човека зависи от самия него. Да обвиняваме за трудностите си неблагоприятните обстоятелства или родителите, които не разбират от психология, означава да изместваме въпроса. Само когато осъзнаем, че сме хванати в собствената си мрежа, и започнем да одухотворяваме живота си, ще изскочим от кръга на раждане и смърт и ще намерим покой и единство в Аза.
Прераждането не е изключително източно понятие. То е факт от живота и в някаква форма се съдържа във всяка основна религия и мистична философия. Изследванията показват,че то е било възприета доктрина - поне в някои области - още от времето на Христос, и че все още е неотменна част от философията на някои еврейски секти. Библията не заклеймява прераждането и всъщност когато запитват Христос кога ще се върне Илия, той отговаря, че Илия ВЕЧЕ се е върнал, като има пред вид Йоан Кръстител. Ориген, от раннохристиянската гръцка църква, е писал много за предишните съществувания на душата, и тази идея в общи линии се приема от Църквата до IV в.пр.н.е. Папа Пий ХII нарича Ориген доктор на Вселенската Църква, като по този начин показва ако не изцяло приемане на неговото учение, то толерантност към него.
Но прераждането не е само абстрактен принцип. По едно или друго време всички са имали спомени от свой предишен живот. Това се нарича deja vu. Не е необичайно човек да срещне някого за пръв път и да почувства симпатия към него. Това е, защото го е познавал в някой предишен живот. Понякога едно място или сцена могат да възбудят дълбоко скрити спомени. Като че ли човек е бил там преди - което всъщност е така. Или събуждане от сън, странно познат, макар да няма никаква връзка със сегашния живот и среда - той е откъс от предишен живот, излязъл на повърхността, за да спомогне при изживяването на настоящата карма.
Каква връзка има йога с това?
Методите за елиминиране на кармичния дълг са различни. Чрез една или друга форма на медитация човек се научава да разбира как действа умът и така се развива. Какви точно техники ще бъдат приложени, зависи от природата на човека. В йога, което означава "съюз", има четири основни пътя. Раджа йога е психологически подход, фокусиран върху концентрацията и медитацията. Карма йога е пътят на елиминиране на егото и привързаността чрез безкористно служене. Джнана йога е методът, при който чрез разума се отричат връзките с материалния свят. Бхакти йога е съюз чрез превръщане на чувствата в отдаденост.
Има и други форми на йога: Хата йога, която всъщност е аспект на Раджа йога и работи с енергиите на астралното тяло чрез упражнения (пози) и КУНДАЛИНИ медитация. Тук, за да успокои ума и събуди положителната енергия, медитиращият се съсредоточава върху дадена фраза на санскрит.
Казва се, че пътищата са много, но Истината е една. Всеки трябва да извърви собствения си път за единение с Източника. Все пак трябва да се има пред вид, че ако човек вложи всичките си енергии само в една форма на йога, има опасност от неравновесие, дори от фанатизъм. За да напредва сигурно или постепенно, ученикът трябва да предпочете един от пътищата, но непрекъснато да се ползва от техниките и мъдростта на другите методи. Равновесие се постига само чрез синтез на различните видове йога.
С редовна медитация умът все повече се пречиства и мотивите стават все по-висши. Подсъзнанието освобождава скрито знание, което позволява да разберем начините, по които се обвързваме в ежедневни навици. Чрез концентрация върху по-широко разбиране за вселената и отношението към нея, егото постепенно се заличава. В крайна сметка биват освободени свръхсъзнателните или интуитивните сили, което води до живот в мъдрост и покой.
ОСНОВИ НА МЕДИТАЦИЯТА
"О, ученици! Борете се много! Нека усилията ви бъдат искрени! Медитирайте редовно и систематично. Не пропускайте нито ден, защото ще загубите много.
Няма да говоря повече. Достатъчно спорове. Оттеглете се сами. Затворете очи. Потънете в дълбока тиха медитация. Разрушете образите, мислите, прищевките, фантазиите и желанията, надигащи се от повърхността на ума.Оттеглете блуждаещия ум и го фиксирайте във Върховното. Сега медитацията ще е дълбока и интензивна. Не отваряйте очи. Не ставайте. Гмурнете се дълбоко в глъбините на сърцето. Радвайте се на тишината."
Свами Шивананда
Много е казано и писано за медитацията, но са необходими години, за да се разбере нейната природа. Не можем да се научим да медитираме, както не можем да се научим да заспиваме. Човек може да е в най-удобно легло, в стая с климатична инсталация, нищо да не го безпокои, и пак да не може да заспи. Сънят не е нещо, над което имаме власт - човек просто заспива. По същия начин медитацията идва от само себе си. Необходима е редовна практика, за да се успокои ума и да се влезе в тишината. Все пак има някои стъпки, по които трябва да минем, за да си създадем основа и да подготвим успеха си.
Най-напред човек трябва да бъде в подходяща обстановка и съответно настроен. Мястото за медитация, времето за нея, физическото здраве и умственото състояние трябва да изразяват готовност за обръщане навътре. Много от най-трудните пречки се отстраняват просто като се създаде подходяща обстановка.
Напътствия за медитация
Тук ще изложим някои практическки моменти по отношение на техниките и етапите на медитация. Те са предназначени най-вече за начинаещия, но и за напредналия ще е полезно да ги прегледа.
1. Особено важно е постоянството на време и място. Това настройва ума да забави дейността си, без да губи много време. Когато човек седне за концентрация, е трудно да съсредоточи ума си веднага. Условният рефлекс е реакция към определен външен стимул, и затова умът ще се успокои по-бързо, ако времето и мястото са постоянни.
2. Най-подходящото време е призори и при здрач, когато атмосферата е наситена със специална духовна сила. Предпочитано време е БРАХМАМУХУРТА - между 4 и 6 ч. сутрин. В тези тихи часове след съня умът е свеж и свободен от проблемите на светския живот, може лесно да бъде насочван, и концентрацията ще дойде без усилия. Ако нямате възможност за медитация в тези часове, трябва да бъде изберете време, когато не сте ангажирани с ежедневието и умът е спокоен. Редовността е много важно условие.
3. Опитайте се да медитирате в отделна стая. Ако това не е възможно, отделете част от стаята си със завеса и не позволявайте друг да влиза там. Тази част трябва да се използва само за медитация, за да няма други вибрации и асоциации. Сутрин и вечер горете тамян. Най-важното място в стаята трябва да бъде изображението на избраното божесво, като пред него се поставя килимчето за медитация. При повторението на медитацията силните вибрации, породени от нея, ще се натрупат в стаята. След 6 месеца ще усетите чистотата и спокойствието на атмосферата, и стаята ще придобие магнетична аура. При стрес, ако поседите в нея за половин час, като си повтаряте някоя мантра, ще почувствате облекчение и успокоение.
4. За да се възползвате от благоприятните магнетични вибрации, трябва да сте обърнати с лице на север или на изток. Седнете в удобна поза, като гърбът и вратът са изправени, но без напрежение. Това успокоява ума и помага за концентрацията. Важно е психическият поток да преминава безпрепятствено от основата на гръбнака до върха на главата. Не е необходимо да се седи в класическата падмасана (лотос) - всяка поза с кръстосани крака е подходяща. Позата с кръстосани крака осигурява здрава основа за тялото и създава триъгълната пътека за протичане на енергията,която трябва да бъде по-скоро съхранявана, а не разпръсквана във всички посоки. Задълбочаването на концентрацията забавя метаболизма, умствените вълни и дишането.
5. Преди да започнете, заповядайте на ума да се успокои за определено време. Забравете минало, настояще и бъдеще.
6. Съзнателно регулирайте дишането. Започнете с 5 мин. дълбоко коремно дишане, за да обогатите мозъка с кислород. След това го забавете до такава степен, че да бъде неуловимо.
7. Задръжте дишането ритмично. Вдишайте за 3 сек. и издишайте за 3 сек. Регулирането на дишането регулира и притока на праната - жизнената енергия. Ако се използва мантра, тя трябва да бъде координирана с дишането.
8. Отначало оставете умът да блуждае. Постепенно с концентрацията на праната той също ще се концентрира.
9. Не насилвайте ума да се успокои. Това ще задвижи допълнителни мозъчни вълни, които пречат на медитацията. Ако умът продължава да блуждае, просто се дисоциирайте от него и го гледайте, както се гледа кино. Той постепенно ще се успокои.
10. Изберете фокусна точка,върху която умът да си почива, след като се измори - като птичка, която търси клонче, за да кацне на него. Онези, които са предимно с интелектуална насоченост, трябва да визуализират обекта на фокусирането си в междувеждието. По-емоционалните - в кардиалния плексус. Никога не променяйте фокусната точка.
11. Фокусирайте се върху неутрален или възвисяващ обект или символ, като задържате изображението му в мястото на концентрация. Ако използвате мантра, повтаряйте я на ум, като координирате повторението с дишането. Ако нямате лична мантра, използвайте ОМ. Онези, които предпочитат персонализирано божество, могат да се запознаят с главата за мантрите, или да използват РАМ или ШИЯМ. Ако човек започне да се унася, мантрата може да се повтаря на глас, но повторението на ум е по-силно. Никога не променяйте мантрата.
12. Повтарянето ще доведе до чистата мисъл, в която звуковата вибрация се смесва с мисловната, а значението не се осъзнава. Повторението на глас води до повторение на ум и до телепатичен език, а оттам - до чистата мисъл. Това е фино състояние на трансцедентално блаженство с двойственост, където остава осъзнаването на субект и обект.
13. С практиката двойствеността изчезва и се достига до САМАДХИ - състоянието на свръхсъзнание. Не бъдете нетърпеливи, защото за това е необходимо много време.
14. В самадхи човек е в състояние на блаженство, в което Знаещ, Знание и Познаваемо стават едно. Това е свръхсъзнанието, достигано от мистиците във всички религии.
15. Започнете практикуването на медитацията за период от 20 мин. и увеличете до час. Ако тялото започне да трепери, овладейте го и задръжте енергията вътре.
Здравето - необходимо условие за медитация
Здравото тяло е основа за развитие на пълните възможности на човека. Ако физиката не е в оптимално състояние, тя не е добър инструмент за ежедневна медитация и за служба на другите. Някои мислят, че йоги трябва да бъде измършавял в резултат на строгата дисциплина. Но всъщност изключителните физически крайности показват прекалена заетост с тялото. Други смятат, че хората, следващи пътя на духа, не трябва да се занимават с проблемите на тялото, тъй като енергиите им са насочени към по-висши цели. Това са все крайности, а човек трябва винаги да бъде в равновесие.
Правилните упражнения нямат за цел развиване на мускули, нито са интензивен напрегнат комплекс, за да отслабнем в дадена част на тялото, където поради лош начин на живот сме натрупали тлъстини. Цялата физическа система - и вътрешна, и външна - трябва да бъде непрекъснато поддържана в добро състояние. Това е целта на йогийските упражнения - асани. Те включват по-скоро систематично разтягане, а не свиване на мускулите. Целта е те да се тонизират, да се намали напрежението, да се осигури добро кръвообръщение и храносмилане. Тялото се поддържа в добра форма, като в същото време се развиват концентрация и спокойствие.
Йогийското дишане се нарича ПРАНАЯМА, което всъщност означава контрол над жизнената енергия. Човек може да живее без храна, вода, слънце и сън за по-дълго време, но тялото не може да остане без кислород повече от няколко минути. Праната, жизнената сила - енергията на тялото - е това, което различава живота от смъртта, и нейният първоизточник е дишането. Качеството и количеството на въздуха и времетраенето на един дихателен цикъл пряко влияят върху мозъка и неговата работа. Това е област, която западните учени тепърва започват да изследват. Има видове пранаяма (дихателни упражнения), които увеличават енергията на тялото, изчистват дробовете, намаляват необходимостта от сън, успокояват нервите и ума, затоплят или охлаждат физиката и дори спомагат за издигането на кундалини - духовните енергии на тялото.
За духовното, умствено и физическо здраве е необходима и правилна релаксация. Йога-асаните и пранаяма включват специални техники за релаксация, които запазват и ефективно използват енергиите в тялото. Мнозина мислят, че релаксацията означава напускане на дома заради екзотично място, където умът и тялото непрекъснато се тъпчат със стимуланти и депресанти и всякакви подобни вредни наслади. Често чуваме: "Едва дочаках да свърши почивката, за да се прибера в къщи и наистина да си почина." Истинската релаксация идва след отстраняването на стимулите - визуални, вкусови и пр. - и с настройване за вътрешно осъзнаване. Както всяка здрава машина, и физическото и умственото тяло на човека могат да понесат много, преди да започнат да протестират. За съжаление на Запад стана практика да се пренебрегват основните правила на здравето; господства мисълта, че хапчето, което от време на време облекчава, създава доброто здраве. Вярно е обратното. Болката в тялото е предупреждение, като червената лампичка на таблото на колата. Приемането на едно или друго съчетание от химикали е като да вземем чука и да счупим лампичката. То не решава проблема, а напротив - може да го задълбочи, въпреки че на пръв поглед помага: много от лекарствата не са полезни за тялото, не богат да бъдат изхвърлени и се натрупват, заедно с хранителните добавки (средно 25 фунта на човек годишно) - при което се комбинират и фактически натравят системата. Понякога резултатите се чувстват едва след години.
Човек чак сега осъзнава поредицата от болести, които съпътстват технологически напредналото общество. Не искам да кажа, че съвременната медицина е излишна, но обикновено лекарите се смятат за абсолютно знаещи. Твърде често заменяме здравословния начин на живот с посещението при лекаря. Повечето от болестите на ума и тялото могат да бъдат избягнати, като се спазват следните пет основни неща: 1) правилни упражнения; 2) правилно дишане; 3) правилна релаксация - всичко това е към раздела "Хата йога" и е разгледано в първия ми труд "Пълна илюстрирана книга по йога". Сега ще се запознаем с другите две: 4) правилно хранене, и 5) положително мислене и медитация.
Правилно хранене
Това, което става в тялото, е пряко свързано с функционирането на мозъка. Неотдавнашните изследвания показват, че някои червено оцветени храни oводят до хиперактивност у децата, а рафинираната захар - до емоционална нестабилност. Това са само два примера за нещата, които безразборно консумираме, без да си даваме сметка за ефекта им върху тялото и ума. Човек, който медитира редовно, трябва да бъде особено внимателен в тази насока, защото храненето влияе върху качеството на медитацията.
Оптималната диета за медитиращия е недразнеща храна. Това не значи, че храната трябва да е безвкусна; но не трябва да се ядат храни, които въздействат на мозъка. Силни и пикантни подправки, чесън, лук, сол, кафе, черен чай и месо възбуждат ума и човек трудно може да го контролира. Има и други храни, които пък затъпяват ума, вмсто да го концентрират. Това са всички предварително приготвени и престояли храни, както и - разбира се - алкохола. Марихуаната и цигарите, въпреки че не са храни, също спадат към тази категория.
Доста от гореспоменатите неща са любими грехове на повечето хора. Не очакваме всеки да може веднага да направи радикална промяна в начина си на хранене, но онези, които сериозно се интересуват от медитацията, трябва да започнат с изоставяне на месото и цигарите. (Чрез Хата йога това става много по-лесно.) Ако се осъзнават целите, много от лошите навици постепенно ще отпаднат от само себе си, просто поради промяната на съзнанието в процеса на медитацията.Човек трябва да започне още с пазаруването и готвенето. Има много естествени храни, които лесно се приготвят; има и много плодове и ядки. Купувайте пресни плодове и зеленчуци. Четете внимателно етикетите и избягвайте добавките към храната, предварително приготвените и дълго обработвани храни, както и консервите. Четете книги за храненето и вегетарианската диета. След няколко месеца ще се промените много.
Преди десетина години вегетарианството беше, така да се каже, тайна практика. На такива хора винаги гледаха с известно любопитство, ако не с подозрение. Сега е съвсем различно. Магазин за здравословна храна и вегетариански ресторант има и в най-малките градове. Хората все повече осъзнават, че здравето пряко зависи от това какво ядем. Почти всяка болест може да бъде излекувана чрез промяна в храненето или с кратък пост, без лекарства. Това е вярно не само за физически, но и за умствени неразположения. Особено важно е бъдещите майки да осъзнават това, защото често те не мислят за влиянието на нещата, които консумират, върху развиващия се плод.
Противно на общоприетото мнение всъщност не вегетарианците не поемат достатъчно белтъчини, а месоядците поемат твърде много. Животинските белтъчини са с високо съдържание на пикочна киселина - въглеродно съединение, подобно на амоняка. Тя не е водоразтворима и не се разгражда от черния дроб. И макар известно количество от нея да се елиминира, по-голямата част от пикочната киселина се натрупва в ставите, резултатът от което е артрит.
Сърдечно-съдовите заболявания са най-честите болести на западния свят, където се консумира най-много месо. Виновник за тях е холестеринът, който също не може да се изхвърли от тялото и мастните отлагания от него по стените на сърцето и артериите постепенно се втвърдяват, докато ги задръстят. Някои мислят, че като сменят маслото с маргарин, ще решат проблема, но всъщност всяка хидрирана мазнина е еднакво вредна. Основният източник на холестерин, разбира се, не е маслото върху препечената филийка от време на време, а стотиците килограми месо, което човек консумира ежегодно.
Сърдечно-съдовите заболявания и артритът са често срещани, но най-голям страх всява ракът. Много вещества могат да се смятат за причинители на рака у животните, но резултатите показват, че нито едно от тях в количеството, консумирано средно от човека, не може да доведе до заболяване. Това, което остава скрито, е, че с течение на годините тези отрови се натрупват и наистина причиняват болестта.
Но кои са тези вещества? Животните биват инжектирани с множество химикали, за да растат по-бързо и да дават по-големи печалби. В месото, докато отиде до магазина, се натрупват нитрати, оцветители, изкуствени хормони и дори арсеник. Всичко това, плюс многото други добавки, консумирани от хората на индустриализираното общество, се натрупва в тъканите. Клетките реагират на токсините, натрупали се в прекалено голямо количество, с мутация в неконтролируемо възпроизвеждащи се клетки и това вече е рак.
Но достатъчно за ужасите на индустрията, произвеждаща месо. Има още някои интересни физически и духовни причини, за да не се яде месо. Една от тях е, че е необходимо 4 пъти повече зърно, за да се нахрани едно животно, отколкото ако човек го изяде направо. Това поставя моралния въпрос за поделянето на хранителните ресурси с по-бедните народи. Растенията са първоначалния източник на енергия за всички живи същества, защото чрез фотосинтеза те складират слънчевата енергия. Вегетарианците не само приемат храна от първоизточника, но и храненето им е по-икономично по отношение на стойността и най-доброто използване на наличната земя.
Трябва също да отбележим, че храносмилателната система на човека не е като на месоядните. Зъбите му са предназначени да захапват и дъвчат зеленчуци, е не да разкъсват месо - затова и човек оставя месото да отлежи и го готви. Черният му дроб е по-малък, отколкото на месоядните и не е предназначен да филтрира животинските отрови. Дебелото черво, което е късо при месоядните, за да могат те бързо да се освобождават от отровите, при човека е доста дълго, както при немесоядните.
Но за един йоги главното съображение да не се яде месо е основният принцип АХИМСА - ненасилие. "Не убивай!" Животните имат чувства и съзнание, както и хората. Масовото отглеждане и клане на животни е като да хвърляш камък по кучето на съседа си. В Индия кравата е на голяма почит, защото служи на човека: с нея се орат нивите, тя дава мляко и други продукти за храна, а торът й се използва за гориво и строеж на пътища. Индийският селянин ще си помисли да заколи и сготви кравата си толкова, колкото и любимата си котка.
Без съмнение, "ти си това, което ядеш". Една неуловима част от онова, което ядем, се превръща в съзнание. Животните живеят, спят и се размножават. Това е техния свят. Вибрациите на растенията са изключително фини и онези, които са преминали от месоядна на вегетарианска диета, забелязват промяната в съзнанието си. Изчезва грубостта, а осъзнаването става по-ясно. Това е изключително благоприятно за медитацията. Колкото по-чиста е диетата, толкова по-лесно се контролира умът. Така, с течение на времето и с постоянна практика, ученикът постига успех в медитацията Карма йога.
Медитацията е непрекъснато дехипнотизиране от отъждествяването на човека с неговото тяло, име и форма. Тя започва с ежедневието. Ако човек не може да се откъсне от него, тогава не е възможно да затвори очи и да влезе в медитация. Ако постоянно се отъждествяваме с рутинната си дейност , то тя ще продължи и след като тялото е неподвижно. Може очите да са затворени, ръцете сгънати и краката - кръстосани, но умът да е неспокоен. Той си върши работата при всички положения.
За да започнем да медитираме, най-напред трябва да откъснем ума си от ежедневните грижи. Първата стъпка е Карма йога - безкористно служене. Тя е основа, върху която се гради медитацията, без която последната не е възможна. Чрез служене на другите без мисъл за лична облага човек ежедневно практикува положително мислене.
Истинският карма-йоги непрекъснато медитира. Когато помага на другите, неговото отношение е: "Господи, аз работя, служа ти и ти се кланям чрез този човек. Благодаря ти, че ми даваш тази възможност." Той също така се дистанцира от резултата на действието - добър или лош. Дали работи в кухнята, моли се в храма или коси ливадата, карма-йоги знае, че той е отделно от работата, и че работата е само средство за достигане на Върховното.
Дистанцирането се научава чрез служене. Ако човек не може емоционално да се откъсне от труда си, медитацията не е възможна. Това става постепенно. И накрая, когато човек затвори очи, умът ще остане необезпокояван, защото в ежедневието е трениран непрекъснато да се фокусира навътре. На външен вид карма-йоги е съвсем като другите: никой не знае тайната на вътрешния му мир. Само той може да я докосне и почувства.
Истински отдаденият на медитация е умерен. Отвън е съвсем обикновен, но отвътре е безкраен океан. Той се е докоснал до безкрайния покой и нищо не може да го промени вътрешно. Карма йога води до вътрешен мир, който не може да се опише, но за това са необходими време и търпение.
Дистанцирането от действието не означава отхвърляне на отговорността. Живеенето както дойде не е съобразно принципите на йога, защото застрашава спокойствието на ума. Когато йоги се заеме с някаква работа, той я завършва. Умът му не се колебае - и това е тайната на неговия успех. Ако поеме отговорност за нещо, йоги се съсредоточава върху него до завършването му. Умът му е силен именно защото е непрекъснато фокусиран. Обикновеният човек върши по малко от това и онова, като започва няколко неща едновременно, без да завърши нито едно. Умът не е в състояние на медитация.
Човек, който се занимава с медитация, може да свърши повече работа за по-малко време. Той е вътрешно спокоен. Действията му са чисти и онези, които влизат в контакт с него, се чувстват възвисени. В неговото динамично присъствие дори най-мързеливите намират сила и енергия; те се вдъхновяват да извършват неща, с които иначе не биха се заели. В присъствието на истински йоги летаргията изчезва.
Чрез Карма йога - безкористно служене, човек се научава, че безстрастието е неговото ежедневие. Това е първата основна стъпка към медитацията. Не бива да се подвеждате от обещания за мигновен успех. Това е дълъг път, изискващ строга дисциплина. Но целта може да бъде достигната само от онези, които са решени да я достигнат.
КОНЦЕНТРАЦИЯ: ТЕОРИЯ
"В борбата си да достигне желания край, няма нужда човек да се обръща към външни сили. Вътре в себе си той съдържа огромни ресурси и присъща нему енергия, неограничена и използвана само отчасти. Въпреки вродените си възможности човек не постига нищо съществено, защото разпилява способностите си в стотици неща. Ако той разумно ги регулира и прилага, със сигурност ще постигне конкретни резултати. Не е нужно да чака изобретяването на нови методи, които да му посочат как рационално и ефективно да използва силите си. Самата природа изобилства с такива уроци".
Свами Шивананда
Светът е материализация на мисловните форми на Божествения Разум. Той съществува като вибрация. Както има топлинни и светлинни вълни, електричество и енергия, така има и мисловни вълни. Мисълта има огромна сила. Всеки я изпитва до някаква степен. Тя би била използвана хиляди пъти по-ефективно, ако човек може добре да разбере действията на мисловните вибрации, техниките за контролирането им и метода за предаването им на разстояние.
С разбирането и реализирането на силите на ума човек събужда скрити психически и окултни сили. Той може да вижда далечни предмети, да чува далечни звуци, да изпраща съобщения до коя да е част на вселената, да лекува хора, намиращи се на хиляди мили от него, да се придвижва мигновено на далечни разстояния. Няма граница за силата на човешкия ум, след като човек се научи да го слива с Космичния Разум.
Сила на концентрацията
Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора.Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация.
Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума - обект или идея.
Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин - осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по-бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по-малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта - и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място - така работата ще бъде свършена за половината време.
Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията - еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо.
Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Онова, което някога е било неясно и мъгливо, става ясно и определено. Онова, което е било трудно, сложно и объркващо, става лесно. Човек може да работи по-ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи.
Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта. След 30-год. възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден - и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности. Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си.
Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки.
В йога,както и при другите духовни дисциплини, концентрацията е първият етап на медитацията, която в крайна сметка води до познаването на Бога. Това, което мнозина мислят за медитация, е всъщност концентрация. Съсредоточената сила на ума е насочена към даден абстрактен или възвисяващ символ. Когато всички външни вълни бъдат успокоени, човек отива директно към Източника като вярно насочена стрела. Има много улици, които водят до центъра на града. Човек достига до там, като следва една от тях, а не като блуждае от един маршрут по друг.
Според АДВАЙТА (монистичната Веданта) цялото творение е Бог. Така че силната концентрация върху даден символ може да доведе до Реализация на Бога. Все пак абстрактните символи, понеже не са емоционални, и символите,които възвисяват ума, са по-въздействащи от онези, които имат емоционална отсянка и теглят ума надолу.
Въпреки че при концентрация умът е контролиран, моментът, в който се преминава към медитация, е неконтролируем. Човек изпада в медитация така както заспива. Медитацията е непрекъснат поток от една мисъл за Върховното. Това е отъждествяване на индивида с Бога и се изживява като непрекъснато преливане на масло от един съд в друг.
Удоволствие и ум
Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години. Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън - те окуражават естествената тенденция на ума да бяга. Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление.
Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навътре. Най-ефективни от различните методи за намаляване на присъщата на ума осцилираща тенденция са онези, при които се използват зрението и слуха. Тези две сетива са най-силни. Те могат да овладеят вниманието и да успокоят мисловните вълни.
Хипнотизаторът подчинява ума на субекта, като го гледа втренчено и повтаря внушенията си ритмично. "Гледайте тук!" - казва изведнъж лекторът, когато иска да каже нещо важно. Чрез фиксиране погледите на учениците той фиксира и вниманието на техния ум.
По същия начин методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, образ на любимо божество (това е разгледано в разделите за Джапа-медитацията), небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект. Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра, името на Бога, ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща.
Следващата стъпка е медитацията, в която се загубва усещането за тялото. Когато бъде усъвършенствана, медитацията довежда до самадхи - върховното състояние на Самоосъзнаване или Реализация на Бога.
Светските удоволствия усилват желанието за все по-големи наслади. Умът никога не може да бъде удовлтворен, независимо с колко удоволствия го подхранваме. Колкото повече има той, толкова повече иска. Без да знаят това, хората безкрайно много страдат от нестабилността на своя ум. За да я избегнем, трябва да отстраним желанието за стимулиране на сетивата. След като веднъж умът бъде успокоен и концентриран, той вече не подтиква притежателя си да търси нови удоволствия.
Когато сетивата бъдат контролирани и стремежът за насочване навън - преодолян, умът вече не представлява опасност за успешната медитация. При медитация умът е интроспективен, насочен навътре, за да изследва своите тайни. Сетивата могат да бъдат контролирани чрез намаляване на желанията и дейностите.
Дисциплината на хранене е основна. Освен това човек трябва да избягва нежелана компания, както и стимуланти и депресанти. Телевизия, филми, вестници, които възбуждат ума, трябва да бъдат избягвани и заместени от периоди на тишина и усамотение. Чрез наблюдаване и укротяване на желанията и чувствата се изкореняват егоизма, гнева, лакомията, страстта и омразата. За напредналите йоги разликите между отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхияна) и началото на състоянието на свръхсъзнание (самадхи) изчезват. Когато те сядат за медитация, всички процеси протичат почти едновременно и те достигат състоянието на медитация много бързо.
Начинаещите първо изпитват отдръпването на сетивата. След това започва концентрацията. Едва по-нататък бавно идва истинската медитация. Преди състоянието на свръхсъзнание умът обикновено става нетърпелив и уморен, тъй като не е трениран да понася напрежението на продължителното съсредоточаване и иска да се откаже. Успехът за достигане на самадхи зависи от постоянната и интензивна практика, от познаването на дейността на ума, от осъзнаването на клопките и от желанието да се направят жертви, за да се преодолеят препятствията.
Най-голямата пречка за концентрацията е неспокойствието и блуждаенето на ума. Когато начинаещият седне да практикува, мислите, несвикнали на тази нова игра и освободени от обичайните си коловози, скачат неконтролирано. За да избегне тази и други пречки за еднонасочеността, практикуващият трябва твърдо да фиксира ума си само върху един обект, и да го връща към него непрекъснато. Умът все се опитва да се отклони и да създаде други мисловни форми, но трябва да бъде дисциплиниран - иначе няма да има никакъв напредък.
Необходимо е внимателно да наблюдаваме и анализираме ума. Появяващите се на повърхността мисли трябва да бъдат приглушавани, емоциите - успокоявани; защото целта на концентрацията е успокояването на умствените вълни. Човек не бива да позволява на ума да пилее безполезно енергията си - в празни мисли, грижи, игри на въображението и страхове. При постоянна практика умът ще се задържа върху една мисловна форма половин час, а след това - до няколко часа. Когато умствените вибрации се съберат и концентрират, човек може да изпита вътрешна Благодат.
Умът е привличан от приятни или любими идеи. Затова човек трябва да се концентрира върху неща, които са му приятни. Поради естествената си склонност към насочване навън, в началото трябва да се концентрираме върху груби обекти. Можем с отворени очи да се концентрираме върху пламък, върху луната или върху конкретен духовен символ. По-късно ще можем успешно да се концентрираме върху фини обекти и абстрактни идеи. Със затворени очи ученикът се концентрира в междувеждието, в сърцето или в някоя чакра.
Като манипулираме ума, можем да успеем да го контролираме и да го предизвикаме да съсредоточи силите си. Но не трябва да се борим с него. Борбата само възбужда нови умствени вълни. Много начинаещи, в нетърпението си да успеят, правят тази голяма грешка. Може да ги заболи главата или да почувстват необходимост от уриниране поради напрежението в гръначния стълб. Както добрият готвач забелязва кои ястия се харесват и сервира само тях, така и ученикът трябва да отбележи условията, предхождащи напредъка към целта. Като ги спазва и повтаря, той напредва по пътя.
Понякога учениците се отказват от концентрацията, тъй като им се струва трудна. Те правят голяма грешка. Действително, в началната борба да се преодолее телесното съзнание, практиката може да създаде проблеми. Усеща се физическо неспокойствие, придружено от премного емоции и мисли. Но с течение на времето - понякога след много години - умът става безстрастен, чист и силен, и това носи огромна радост.
Общата сума от всички удоволствия в живота е нищо в сравнение с блаженството на медитацията. Човек в никакъв случай не бива да се отказва от нея; необходими са търпение, радост и твърдост. Успехът все някога ще дойде. Чрез сериозен анализ могат да се разкрият различните пречки за концентрацията. Те се отстраняват с търпение и усилия, като това е възможно още в тяхното зараждане чрез разграничение, правилно търсене и медитация.
Колкото по-концентриран е умът, толкова повече сила се насочва в една точка. Целта на живота е да фиксираме ума в абсолюта. Тогава човек става спокоен, ведър, стабилен и силен. При концентрация сетивата престават да функционират; човек не усеща нито тялото си, нито заобикалящата го среда. Със задълбочаването й човек изпитва голяма радост и духовно опиянение. Концентрацията отваря вътрешните двери на любовта и - като ни води до медитацията - е единственият ключ към царството на Вечността.
КОНЦЕНТРАЦИЯ: ПРАКТИКА
"Трудно е човек да наложи контрол над ума си. За да господства над него, той трябва да знае какво е умът,как действа, как мами и с какви средства може да бъде покорен. Докато разумът неспокойно блуждае между различните обекти в непрекъснати колебания и вълнения, възбуден и неконтролиран, човек не може да достигне и изпита истинската радост от Аза. Да овладее блуждаещия ум и да успокои и сублимира всички мисли и копнежи - това е най-големият проблем на човека. Ако той покори ума си, може да се каже, че в своята субективна свобода и сила той е Цар на царете."
Свами Шивананда
Учените са изчислили, че човек съзнателно контролира само 10% от силата на своя мозък, а другата е скрита като долната част на айсберг под повърхността на водата. Под повърхността на съзнателния разум на човека се крият огромни ресурси. Чрез концентрация те могат да бъдат овладяни и използвани. Преди да се заеме сериозно с нея, човек трябва да има необходимата основа, тъй като силите на ума са неуловими и непредсказуеми. Тази основа се състои от правилно поведение, здраво тяло и стабилна поза, контрол на дишането и отдръпване на сетивата. Само при здрава основа надструктурата от концентрация и медитация ще има успех.
Умът: господар или слуга?
Ние се втурваме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в ума; той ни придружава където и да отидем. Едва години след непрекъснато отдръпване на ума от външния свят човек може да достигне миг неизразим покой. Няма лесен път за постигането му - десет лесни урока, както често си представят на Запад днес, не съществуват.
Много западни учени не разбират напълно теорията за господството на разума над материята. Твърде често те слагат знак за равенство между контрола на ума и различните негови закони, наркотиците и техниките за обратна биовръзка. Те не съзнават, че душата стои над ума и тялото, които използва за свой израз и развитие. Докато не бъде разбрана силата на душата над живата и нежива материя, в научния свят ще цари все по-нарастващо объркване. И тялото, и умът трябва да се приспособяват и съобразяват с новите ситуации на заобикалящата ги среда, както и с новите нива на осъзнатост, за да може човек да се развива и да достигне окончателното си освобождение.
Според Западната традиция поведението на тялото често се свързва само с общоприетите физически закони. Явления като астрално проектиране, виждане без очи, чуване без уши, телепатично общуване или извиване на лъжица с мисловни вълни се смятат за извън обсега на рационалното възприятие. Но медитиращият, който практикува настройване към интуитивните си способности, понякога постига тези явления и ги възприема по-лесно. Те не са по-чудотворни от проектирането на образ и звук до далечни места чрез радиовълните. От нереалното към реалното.
Медитацията е изживяване, което не може да се опише - така както на слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания са ограничени по време и пространство и от закона за причината и следствието. Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези граници. Ограниченото преживяване не може да бъде трансцедентално, тъй като е затворено в границите на минало, настояще и бъдеще. Тези понятия за време са недействителни, защото са непостоянни. Безкрайно малко и отлитащо, настоящето не може да бъде обхванато. В настоящето не съществуват нито бъдеще, нито минало - затова те са нереални. Ние живеем в илюзия.
Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма нито минало, нито бъдеще - само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА. Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени и умът не действа. Най-аналогично до това състояние е дълбокият сън, в който няма време, пространство или причинност. Но медитацията се отличава от него, защото той обхваща преживяване в празнотата. Тя е по-скоро състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата.
Медитацията е източник на действителна почивка. Истинският дълбок сън е рядкост. Дори при сънища умът е активен, макар да действа неуловимо. Затова когато човек спи, почивката му всъщност е малка. Тя е много повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от обекти и близко до Атман, Аза. Тя е продължителна, духовна, благодатна почивка, която трябва да бъде изживяна. Така времето, необходимо за сън, постепенно намалява до 3 - 4 часа.
На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес - на разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год. възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес. Поради вродената рецептивност на клетките на тялото към нейните благоприятни вибрации, медитацията значително забавя разпадането.
Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение. Те смятаха, че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация.
Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум. Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се подчинява на груповото изискване.
Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки, вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести. Медитацията ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда, влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и спокойствието.
Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за вселената и представа за единството. Отрицателните тенденции изчезват и умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно щастие и постоянен покой.
С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по-голямо е отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът. Чрез медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията. Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително отъждествяване с егото. Когато изчезне тази необходимост да се обхване всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на постижимото.
Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила. Те се вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се извисяват. Напредналият йоги, медитиращ в самотна хималайска пещера, може да помогне на света много повече от онзи, който с красиви думи се моли от трибуната. Както звуковите вибрации пътуват в пространството, така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.
Не е нужно да подчертаваме, че начинаещите трябва да започнат с конкретна медитация. Медитацията върху точка може да доведе до същия резултат, както и медитацията върху християнския кръст, въпреки че това ще изисква по-дълго време. И в двата случая умът се изтощава, преминавайки през всички възможни мисли за обекта; той обаче може да се ограничи до една или две идеи за него, като напълно изключи другите. Това, което има значение, е не обекта, а успокояването на ума.
Поради това задачата е по-лесна, ако обектът е неутрален- без някакви емоционални или умствени подзначения, които могат да възбудят допълнителни умствени вълни. По-добре е да медитираме върху точка на стената, отколкото върху образа на любимата - последното е като да отворим кутията на Пандора. Въпреки че създават умствени вълни, възвисяващият символ, образ или мантра са подходящи и задължителни за всички духовни ученици. Техните вибрации не възбуждат нисшия ум, а въздигат до по-висши нива на съзнанието. При конкретната медитация ученикът се смята за нещо отделно от обекта на медитация. Той иска да го изпита, както човек опитва вкуса на меда; но се държи настрани от сливане с него.
С практика и пречистване чрез сагуна медитация умът се подготвя и дисциплинира. Тогава може да се премине към абстрактна медитация, която е естествена крачка напред от конкретната. При придържането си към една абстрактна идея умът постепенно се разтваря, разширява, губи собственото си съзнание и става едно с безформения Абсолют. Вместо само да опитва меда, медитиращият се слива с него и самият той става мед.
Медитацията се достига след овладяване на концентрацията, и е постоянен поток от възприятия или мисъл - като водата, която тече в реката. При концентрация човек здраво държи юздите на ума; при медитация юздите вече не са необходими, тъй като умът по собствено желание стои на една-единствена мисловна вълна. За духовния ученик това е поддържане непрекъснат притока на Божествено съзнание. Исус казва: "Изпразни се и аз ще те напълня." Това съответства на учението на Патанджали: "Йогас чита врити ниродха" - "Йога е задържане на всички умствени модификации". Този процес на изпразване, в който модификациите се свеждат до една, е труден; но при непрекъсната и интензивна практика успехът ще дойде.
В допълнение към практическите препоръки за концентрация има още някои неща, които сериозният йога-ученик трябва да има пред вид. Първото е мястото за медитация да бъде отделно: най-добре малка стая, която се заключва. Ако това не е възможно, тогава един ъгъл от стаята да се отдели със завеса или параван. Важно е мястото за медитация да бъде отделно и да не се използва за други цели, за да бъдат умствените вибрации чисти. Предната част на стаята да бъде украсена с изображения на светци, мъдреци, пророци и световни учители. Сутрин и вечер да горят тамян и свещи. Не позволявайте никой друг да влиза в стаята и да нарушава вибрациите. Тя трябва да бъде почитана като място на Бога. Покоят там да не бъде нарушаван от светски разговори и мисли. Никоя изречена дума, породена мисъл, никое дело не се изгубват. Те се отразяват във фините нива на етера в стаята и неминуемо повлияват на ума.
Тук предлагам някои мисли за медитацията на уважавания и обичан от мен мой учител-Свами Вишну Девананда Махарадж,както и мнения на оня ,от когото той се е учил-негово Светейшество Свами Шивананда Сарасвати.Подбраните мисли са лишени от понятия,за които се спори-тези от индуската школа по йога.Това направих ,за бъде материала по близък до общото разбиране на хората.Това е въведение и най-просто обяснение на йогистката медитация.
Рафтовете на книжарниците са претъпкани с безброй "нови пътища", теории и преки подходи към медитацията. Но повечето са като слепци, водещи слепци - без опит, който да подкрепи методите, предлагани в тях. Техните автори са ограничени фанатици, търгаши и шарлатани. Някои обещават бързо развитие на психическите сили, други са модерни пропагандатори на спиритуализма и всякакви мошеници. Между всички тях бeзкористните Учители, които преподават Истината, са само шепа.
Истинската медитация е освобождение от задръжките на нисшите сетива и на разума. Тя се нарича трансцедентална, като това прилагателно не е привлекателен лозунг, а отразява красотата на медитацията, в която човек се извисява над всички страхове, желания, копнежи и отрицателни емоции. Медитиращият достига свръхсъзнателното състояние, в което се отъждествява с всеблажения Аз. В това трансцедентално състояние няма усещане за тяло, разум или двойственост, и знаещият става едно със знанието и познаваемото.
Мантрите и другите методи за медитация не са мистерия или тайнство. Няма духовни забрани за разискването на нечия мантра. Мантрата е тайнствена енергия, затворена в определена звукова структура. Нейните вибрации пряко въздействат на чакрите - енергийните центрове на тялото. Тя уравновесява ума; чрез нея се достига безмълвието на медитацията. В книгата са включени мантрите, подходящи за медитация.
Буламачите от съгласни, които в момента се предлагат на Запад като мантри, са очевидна глупост. Чрез тях се достига до дълбока релаксация, но нищо повече. Това става и чрез повторение на дума или безсмислена фраза. Чрез седене неподвижно и концентрация върху тиктакащ часовник или капещ кран за вода човек може да забави пулса, дишането или да понижи кръвното си налягане.
Животът на Запад стана компютризиран, специализиран и ориентиран към непосредствени резултати. Но традицията, от която произлизат четирите пътя на йога, е холистична*. В нея са преплетени наука, религия, философия, психология и здраве. Така и различните класически техники за медитация, съществуващи от векове, са основани на строга дисциплина и редовна практика. Необходимата основа за успешна медитация са правилно дишане, правилни упражнения, правилна релаксация, правилно хранене и положително мислене.
Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието."
Свами Шивананда
Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по-леко от други? Откъде съм дошъл и къде отивам?
Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен.
Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си.
Медитацията e практика, чрез която умът бива непрекъснато наблюдаван. Необходимо е човек да си определи време и място единствено с цел за да открива безкрайния кладенец от мъдрост, скрит вътре в нас. Следващите глави обясняват философията и техниките на медитацията. Но най-напред трябва да се запознаем с някои основни психологически моменти и термини, които ще ни помогнат да изясним нейната цел.
Механизъм на ума
В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо.
Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по-ефективно.
Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.
В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени мисловни вълни - ВРИТИ - те стават навик. Напр. човек минава край сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква следната врити: "Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!" Ако той я пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува. Но ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и очаква удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара.
Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите.
Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във "Вивекачудамани", казва: "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на вътрешната Реалност.
Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта и омразата. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране.
Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.
Силата на мислите
Всеки човек излъчва вибрации към хората около себе си. Да бъдеш с някои хора е удоволствие. Те сякаш имат ПРАНА, която споделят с другите. Има и хора, които действат отрицателно - потиснати, те като че ли изсмукват праната от околните. Причината за това е, че всяка мисъл съдържа сила. Тя е необикновено фина, но наистина съществува и е много голяма. Независимо дали съзнава това или не, човек непрекъснато предава и приема мисли. Затова хората понякога имат свръхсетивни възприятия. Някои искат да нарекат тези преживявания съвпадения, но те не са. Способността да приемат и предават мисли е развита в по-висока степен у онези, за които се казва, че имат интуитивни и психически способности.
Всяка мисъл има тегло, форма, размер, цвят, качество и сила. При достатъчно опит в медитацията тези аспекти могат пряко да бъдат различени с вътрешното око. Напр. духовната мисъл има жълт цвят; мисъл, заредена с гняв и омраза, е тъмночервена. Мисълта екато предмет. Както можеш да дадеш на приятеля си ябълка или да я вземеш, така можеш да дадеш полезна, силна мисъл на някого и да я вземеш обратно.
Добро и зло, приятел и неприятел съществуват само в ума. Човек създава свят на добродетел и порок, на радост и болка от своето въображение. Тези качества не произхождат от самите обекти, а принадлежат на отношението на ума. Радостта на един е мъка на друг. Мислите контролират живота на човека, оформят характера и съдбата му и влияят на другите. Осъзнаването на потенциала, съдържащ се в силата на мисълта, е началото на всеки голям духовен растеж за отделната личност и за човечеството
Азът
Какво е духовността? Последните две десетилетия бяха наречени "епоха на отчуждението". Отхвърлени бяха стари традиции и религии. Хиляди търсачи на "новата ера" започнаха експерименти с безброй химикали и философии. Преобладаваше чувството, че Истината е някъде наблизо - но къде? Изглеждаше необходимо да се разширят перспективите.
Във всяко общество организираната религиозност съдържа културни практики и техники, които се предават от поколение на поколение. Когато средствата бъдат смесени с целта, тогава неговите членове започват да търсят нещо друго. Те търсят вдъхновение, което е живо, което има практически и видим ефект в ежедневието им. Дали човек живее самостоятелен духовен живот или е част от организирана традиция, целта е все една: достигането на съвършенство, чистота и покой на ума - Самоосъществяването.
Има Сила, Енергия, към която всеки може да се включи, стига да знае, че тя е на негово разположение. Тази Сила вдъхновява, окуражава, подкрепя и помага на всички,които искат да се развиват в положителна посока. Мнозина не съзнават този източник или не го разбират. Те са като селянина, отишъл да живее в града, който стоял на тъмно, понеже не знаел за какво са тези странни копчета по стените. Светлината е тук и е на разположение на всички; само трябва да се включим към нея.
Този източник на мъдрост е Азът. Азът не е индивидуалното тяло или ум, а по-скоро онзи аспект дълбоко в нас, който познава Истината. Има го във всяко общество, но той съществува и независимо. Някои го наричат Бог. Други - Йехова, Аллах, Брахман, Космично съзнание, Атман, Свети Дух или Универсален Разум. Имената и пътищата са много, но има една Същност, която съществува във всяко живо същество.
Да вземем един добър учен. Той знае колко голямо е пространството на теория и от изчисленията, колко малък е атомът и каква е разликата между живота и смъртта, и може да ги обясни надълго и нашироко. Но това е само теоретично знание; той никога няма да схване същността на нещата. Няма начин да се обясни или опише онова, което е безкрайно. Абсолютното Знание може да бъде постигнато само чрез ПРЯКО ИЗЖИВЯВАНЕ, а не чрез разума или сетивата. Чрез продължителна практика на медитация става възможно да успокоим ума, да развием интуицията и да се докоснем до онази част от Върховното, която е вътре във всичко.
Карма и прераждане
Медитацията отключва огромния потенциал на всеки. Ние овладяваме ума, като прекъсваме безкрайното му бърборене и го научаваме да се концентрира. Осъзнаването на моделите на мисълта спомага да се научим да изпращаме мислите си към другите. Но човек трябва да внимава да изпраща само вибрираща, положителна, любяща и лечителна енергия. За да разберете защо, трябва да се запознаете с кармата и прераждането.
Във физиката има закон: "Всяко действие има равно противодействие". По-просто казано, "Каквото посееш, това ще пожънеш". Христос е учел: "Отнасяйте се към другите така, както искате те да се отнасят към вас". Всичко това изразява закона на карма за причината и следствието. Това е нещо като бумеранг. Всяка дума или действие на човека му се връщат - може би не в същата форма, но рано или късно той се сблъсква с резултата от тях. Веселият и всеотдаен човек непосредствено поражда реакция на топлина и любов. Ако човек е злобен, той ще бъде неприятен за другите - поне докато не премахне това си отрицателно качество. Такъв е законът.
Реакциите на карма не са непосредствени. Понякога е трудно да се научат уроците, и отрицателните структури могат да продължат с години. Никой не може да достигне Съвършенство в един живот. Така всеки се преражда отново и отново. Това е причината за привидното неравенство между хората. Един е беден, друг - богат, един е здрав, друг - сакат; един е весел, друг - тъжен. Това не зависи нито от жестоката съдба, нито от някакъв далечен и равнодушен бог, а от собствената карма на човека.
Тук става ясно защо човек не бива да се заблуждава от продавачите на магически мантри и мигновени прозрения. Такива учители, проповядващи бърза реализация, носят само разочарование, защото в крайна сметка всеки трябва да отговаря за резултата от своите дела. Животът на човека зависи от самия него. Да обвиняваме за трудностите си неблагоприятните обстоятелства или родителите, които не разбират от психология, означава да изместваме въпроса. Само когато осъзнаем, че сме хванати в собствената си мрежа, и започнем да одухотворяваме живота си, ще изскочим от кръга на раждане и смърт и ще намерим покой и единство в Аза.
Прераждането не е изключително източно понятие. То е факт от живота и в някаква форма се съдържа във всяка основна религия и мистична философия. Изследванията показват,че то е било възприета доктрина - поне в някои области - още от времето на Христос, и че все още е неотменна част от философията на някои еврейски секти. Библията не заклеймява прераждането и всъщност когато запитват Христос кога ще се върне Илия, той отговаря, че Илия ВЕЧЕ се е върнал, като има пред вид Йоан Кръстител. Ориген, от раннохристиянската гръцка църква, е писал много за предишните съществувания на душата, и тази идея в общи линии се приема от Църквата до IV в.пр.н.е. Папа Пий ХII нарича Ориген доктор на Вселенската Църква, като по този начин показва ако не изцяло приемане на неговото учение, то толерантност към него.
Каква връзка има йога с това?
Методите за елиминиране на кармичния дълг са различни. Чрез една или друга форма на медитация човек се научава да разбира как действа умът и така се развива. Какви точно техники ще бъдат приложени, зависи от природата на човека. В йога, което означава "съюз", има четири основни пътя. Раджа йога е психологически подход, фокусиран върху концентрацията и медитацията. Карма йога е пътят на елиминиране на егото и привързаността чрез безкористно служене. Джнана йога е методът, при който чрез разума се отричат връзките с материалния свят. Бхакти йога е съюз чрез превръщане на чувствата в отдаденост.
Има и други форми на йога: Хата йога, която всъщност е аспект на Раджа йога и работи с енергиите на астралното тяло чрез упражнения (пози) и КУНДАЛИНИ медитация. Тук, за да успокои ума и събуди положителната енергия, медитиращият се съсредоточава върху дадена фраза на санскрит.
Казва се, че пътищата са много, но Истината е една. Всеки трябва да извърви собствения си път за единение с Източника. Все пак трябва да се има пред вид, че ако човек вложи всичките си енергии само в една форма на йога, има опасност от неравновесие, дори от фанатизъм. За да напредва сигурно или постепенно, ученикът трябва да предпочете един от пътищата, но непрекъснато да се ползва от техниките и мъдростта на другите методи. Равновесие се постига само чрез синтез на различните видове йога.
С редовна медитация умът все повече се пречиства и мотивите стават все по-висши. Подсъзнанието освобождава скрито знание, което позволява да разберем начините, по които се обвързваме в ежедневни навици. Чрез концентрация върху по-широко разбиране за вселената и отношението към нея, егото постепенно се заличава. В крайна сметка биват освободени свръхсъзнателните или интуитивните сили, което води до живот в мъдрост и покой.
ОСНОВИ НА МЕДИТАЦИЯТА
"О, ученици! Борете се много! Нека усилията ви бъдат искрени! Медитирайте редовно и систематично. Не пропускайте нито ден, защото ще загубите много.
Няма да говоря повече. Достатъчно спорове. Оттеглете се сами. Затворете очи. Потънете в дълбока тиха медитация. Разрушете образите, мислите, прищевките, фантазиите и желанията, надигащи се от повърхността на ума.Оттеглете блуждаещия ум и го фиксирайте във Върховното. Сега медитацията ще е дълбока и интензивна. Не отваряйте очи. Не ставайте. Гмурнете се дълбоко в глъбините на сърцето. Радвайте се на тишината."
Свами Шивананда
Много е казано и писано за медитацията, но са необходими години, за да се разбере нейната природа. Не можем да се научим да медитираме, както не можем да се научим да заспиваме. Човек може да е в най-удобно легло, в стая с климатична инсталация, нищо да не го безпокои, и пак да не може да заспи. Сънят не е нещо, над което имаме власт - човек просто заспива. По същия начин медитацията идва от само себе си. Необходима е редовна практика, за да се успокои ума и да се влезе в тишината. Все пак има някои стъпки, по които трябва да минем, за да си създадем основа и да подготвим успеха си.
Най-напред човек трябва да бъде в подходяща обстановка и съответно настроен. Мястото за медитация, времето за нея, физическото здраве и умственото състояние трябва да изразяват готовност за обръщане навътре. Много от най-трудните пречки се отстраняват просто като се създаде подходяща обстановка.
Напътствия за медитация
Тук ще изложим някои практическки моменти по отношение на техниките и етапите на медитация. Те са предназначени най-вече за начинаещия, но и за напредналия ще е полезно да ги прегледа.
1. Особено важно е постоянството на време и място. Това настройва ума да забави дейността си, без да губи много време. Когато човек седне за концентрация, е трудно да съсредоточи ума си веднага. Условният рефлекс е реакция към определен външен стимул, и затова умът ще се успокои по-бързо, ако времето и мястото са постоянни.
2. Най-подходящото време е призори и при здрач, когато атмосферата е наситена със специална духовна сила. Предпочитано време е БРАХМАМУХУРТА - между 4 и 6 ч. сутрин. В тези тихи часове след съня умът е свеж и свободен от проблемите на светския живот, може лесно да бъде насочван, и концентрацията ще дойде без усилия. Ако нямате възможност за медитация в тези часове, трябва да бъде изберете време, когато не сте ангажирани с ежедневието и умът е спокоен. Редовността е много важно условие.
3. Опитайте се да медитирате в отделна стая. Ако това не е възможно, отделете част от стаята си със завеса и не позволявайте друг да влиза там. Тази част трябва да се използва само за медитация, за да няма други вибрации и асоциации. Сутрин и вечер горете тамян. Най-важното място в стаята трябва да бъде изображението на избраното божесво, като пред него се поставя килимчето за медитация. При повторението на медитацията силните вибрации, породени от нея, ще се натрупат в стаята. След 6 месеца ще усетите чистотата и спокойствието на атмосферата, и стаята ще придобие магнетична аура. При стрес, ако поседите в нея за половин час, като си повтаряте някоя мантра, ще почувствате облекчение и успокоение.
4. За да се възползвате от благоприятните магнетични вибрации, трябва да сте обърнати с лице на север или на изток. Седнете в удобна поза, като гърбът и вратът са изправени, но без напрежение. Това успокоява ума и помага за концентрацията. Важно е психическият поток да преминава безпрепятствено от основата на гръбнака до върха на главата. Не е необходимо да се седи в класическата падмасана (лотос) - всяка поза с кръстосани крака е подходяща. Позата с кръстосани крака осигурява здрава основа за тялото и създава триъгълната пътека за протичане на енергията,която трябва да бъде по-скоро съхранявана, а не разпръсквана във всички посоки. Задълбочаването на концентрацията забавя метаболизма, умствените вълни и дишането.
5. Преди да започнете, заповядайте на ума да се успокои за определено време. Забравете минало, настояще и бъдеще.
6. Съзнателно регулирайте дишането. Започнете с 5 мин. дълбоко коремно дишане, за да обогатите мозъка с кислород. След това го забавете до такава степен, че да бъде неуловимо.
7. Задръжте дишането ритмично. Вдишайте за 3 сек. и издишайте за 3 сек. Регулирането на дишането регулира и притока на праната - жизнената енергия. Ако се използва мантра, тя трябва да бъде координирана с дишането.
8. Отначало оставете умът да блуждае. Постепенно с концентрацията на праната той също ще се концентрира.
9. Не насилвайте ума да се успокои. Това ще задвижи допълнителни мозъчни вълни, които пречат на медитацията. Ако умът продължава да блуждае, просто се дисоциирайте от него и го гледайте, както се гледа кино. Той постепенно ще се успокои.
10. Изберете фокусна точка,върху която умът да си почива, след като се измори - като птичка, която търси клонче, за да кацне на него. Онези, които са предимно с интелектуална насоченост, трябва да визуализират обекта на фокусирането си в междувеждието. По-емоционалните - в кардиалния плексус. Никога не променяйте фокусната точка.
11. Фокусирайте се върху неутрален или възвисяващ обект или символ, като задържате изображението му в мястото на концентрация. Ако използвате мантра, повтаряйте я на ум, като координирате повторението с дишането. Ако нямате лична мантра, използвайте ОМ. Онези, които предпочитат персонализирано божество, могат да се запознаят с главата за мантрите, или да използват РАМ или ШИЯМ. Ако човек започне да се унася, мантрата може да се повтаря на глас, но повторението на ум е по-силно. Никога не променяйте мантрата.
12. Повтарянето ще доведе до чистата мисъл, в която звуковата вибрация се смесва с мисловната, а значението не се осъзнава. Повторението на глас води до повторение на ум и до телепатичен език, а оттам - до чистата мисъл. Това е фино състояние на трансцедентално блаженство с двойственост, където остава осъзнаването на субект и обект.
13. С практиката двойствеността изчезва и се достига до САМАДХИ - състоянието на свръхсъзнание. Не бъдете нетърпеливи, защото за това е необходимо много време.
14. В самадхи човек е в състояние на блаженство, в което Знаещ, Знание и Познаваемо стават едно. Това е свръхсъзнанието, достигано от мистиците във всички религии.
15. Започнете практикуването на медитацията за период от 20 мин. и увеличете до час. Ако тялото започне да трепери, овладейте го и задръжте енергията вътре.
Здравето - необходимо условие за медитация
Здравото тяло е основа за развитие на пълните възможности на човека. Ако физиката не е в оптимално състояние, тя не е добър инструмент за ежедневна медитация и за служба на другите. Някои мислят, че йоги трябва да бъде измършавял в резултат на строгата дисциплина. Но всъщност изключителните физически крайности показват прекалена заетост с тялото. Други смятат, че хората, следващи пътя на духа, не трябва да се занимават с проблемите на тялото, тъй като енергиите им са насочени към по-висши цели. Това са все крайности, а човек трябва винаги да бъде в равновесие.
Правилните упражнения нямат за цел развиване на мускули, нито са интензивен напрегнат комплекс, за да отслабнем в дадена част на тялото, където поради лош начин на живот сме натрупали тлъстини. Цялата физическа система - и вътрешна, и външна - трябва да бъде непрекъснато поддържана в добро състояние. Това е целта на йогийските упражнения - асани. Те включват по-скоро систематично разтягане, а не свиване на мускулите. Целта е те да се тонизират, да се намали напрежението, да се осигури добро кръвообръщение и храносмилане. Тялото се поддържа в добра форма, като в същото време се развиват концентрация и спокойствие.
Йогийското дишане се нарича ПРАНАЯМА, което всъщност означава контрол над жизнената енергия. Човек може да живее без храна, вода, слънце и сън за по-дълго време, но тялото не може да остане без кислород повече от няколко минути. Праната, жизнената сила - енергията на тялото - е това, което различава живота от смъртта, и нейният първоизточник е дишането. Качеството и количеството на въздуха и времетраенето на един дихателен цикъл пряко влияят върху мозъка и неговата работа. Това е област, която западните учени тепърва започват да изследват. Има видове пранаяма (дихателни упражнения), които увеличават енергията на тялото, изчистват дробовете, намаляват необходимостта от сън, успокояват нервите и ума, затоплят или охлаждат физиката и дори спомагат за издигането на кундалини - духовните енергии на тялото.
За духовното, умствено и физическо здраве е необходима и правилна релаксация. Йога-асаните и пранаяма включват специални техники за релаксация, които запазват и ефективно използват енергиите в тялото. Мнозина мислят, че релаксацията означава напускане на дома заради екзотично място, където умът и тялото непрекъснато се тъпчат със стимуланти и депресанти и всякакви подобни вредни наслади. Често чуваме: "Едва дочаках да свърши почивката, за да се прибера в къщи и наистина да си почина." Истинската релаксация идва след отстраняването на стимулите - визуални, вкусови и пр. - и с настройване за вътрешно осъзнаване. Както всяка здрава машина, и физическото и умственото тяло на човека могат да понесат много, преди да започнат да протестират. За съжаление на Запад стана практика да се пренебрегват основните правила на здравето; господства мисълта, че хапчето, което от време на време облекчава, създава доброто здраве. Вярно е обратното. Болката в тялото е предупреждение, като червената лампичка на таблото на колата. Приемането на едно или друго съчетание от химикали е като да вземем чука и да счупим лампичката. То не решава проблема, а напротив - може да го задълбочи, въпреки че на пръв поглед помага: много от лекарствата не са полезни за тялото, не богат да бъдат изхвърлени и се натрупват, заедно с хранителните добавки (средно 25 фунта на човек годишно) - при което се комбинират и фактически натравят системата. Понякога резултатите се чувстват едва след години.
Човек чак сега осъзнава поредицата от болести, които съпътстват технологически напредналото общество. Не искам да кажа, че съвременната медицина е излишна, но обикновено лекарите се смятат за абсолютно знаещи. Твърде често заменяме здравословния начин на живот с посещението при лекаря. Повечето от болестите на ума и тялото могат да бъдат избягнати, като се спазват следните пет основни неща: 1) правилни упражнения; 2) правилно дишане; 3) правилна релаксация - всичко това е към раздела "Хата йога" и е разгледано в първия ми труд "Пълна илюстрирана книга по йога". Сега ще се запознаем с другите две: 4) правилно хранене, и 5) положително мислене и медитация.
Това, което става в тялото, е пряко свързано с функционирането на мозъка. Неотдавнашните изследвания показват, че някои червено оцветени храни oводят до хиперактивност у децата, а рафинираната захар - до емоционална нестабилност. Това са само два примера за нещата, които безразборно консумираме, без да си даваме сметка за ефекта им върху тялото и ума. Човек, който медитира редовно, трябва да бъде особено внимателен в тази насока, защото храненето влияе върху качеството на медитацията.
Оптималната диета за медитиращия е недразнеща храна. Това не значи, че храната трябва да е безвкусна; но не трябва да се ядат храни, които въздействат на мозъка. Силни и пикантни подправки, чесън, лук, сол, кафе, черен чай и месо възбуждат ума и човек трудно може да го контролира. Има и други храни, които пък затъпяват ума, вмсто да го концентрират. Това са всички предварително приготвени и престояли храни, както и - разбира се - алкохола. Марихуаната и цигарите, въпреки че не са храни, също спадат към тази категория.
Доста от гореспоменатите неща са любими грехове на повечето хора. Не очакваме всеки да може веднага да направи радикална промяна в начина си на хранене, но онези, които сериозно се интересуват от медитацията, трябва да започнат с изоставяне на месото и цигарите. (Чрез Хата йога това става много по-лесно.) Ако се осъзнават целите, много от лошите навици постепенно ще отпаднат от само себе си, просто поради промяната на съзнанието в процеса на медитацията.Човек трябва да започне още с пазаруването и готвенето. Има много естествени храни, които лесно се приготвят; има и много плодове и ядки. Купувайте пресни плодове и зеленчуци. Четете внимателно етикетите и избягвайте добавките към храната, предварително приготвените и дълго обработвани храни, както и консервите. Четете книги за храненето и вегетарианската диета. След няколко месеца ще се промените много.
Преди десетина години вегетарианството беше, така да се каже, тайна практика. На такива хора винаги гледаха с известно любопитство, ако не с подозрение. Сега е съвсем различно. Магазин за здравословна храна и вегетариански ресторант има и в най-малките градове. Хората все повече осъзнават, че здравето пряко зависи от това какво ядем. Почти всяка болест може да бъде излекувана чрез промяна в храненето или с кратък пост, без лекарства. Това е вярно не само за физически, но и за умствени неразположения. Особено важно е бъдещите майки да осъзнават това, защото често те не мислят за влиянието на нещата, които консумират, върху развиващия се плод.
Противно на общоприетото мнение всъщност не вегетарианците не поемат достатъчно белтъчини, а месоядците поемат твърде много. Животинските белтъчини са с високо съдържание на пикочна киселина - въглеродно съединение, подобно на амоняка. Тя не е водоразтворима и не се разгражда от черния дроб. И макар известно количество от нея да се елиминира, по-голямата част от пикочната киселина се натрупва в ставите, резултатът от което е артрит.
Сърдечно-съдовите заболявания са най-честите болести на западния свят, където се консумира най-много месо. Виновник за тях е холестеринът, който също не може да се изхвърли от тялото и мастните отлагания от него по стените на сърцето и артериите постепенно се втвърдяват, докато ги задръстят. Някои мислят, че като сменят маслото с маргарин, ще решат проблема, но всъщност всяка хидрирана мазнина е еднакво вредна. Основният източник на холестерин, разбира се, не е маслото върху препечената филийка от време на време, а стотиците килограми месо, което човек консумира ежегодно.
Сърдечно-съдовите заболявания и артритът са често срещани, но най-голям страх всява ракът. Много вещества могат да се смятат за причинители на рака у животните, но резултатите показват, че нито едно от тях в количеството, консумирано средно от човека, не може да доведе до заболяване. Това, което остава скрито, е, че с течение на годините тези отрови се натрупват и наистина причиняват болестта.
Но кои са тези вещества? Животните биват инжектирани с множество химикали, за да растат по-бързо и да дават по-големи печалби. В месото, докато отиде до магазина, се натрупват нитрати, оцветители, изкуствени хормони и дори арсеник. Всичко това, плюс многото други добавки, консумирани от хората на индустриализираното общество, се натрупва в тъканите. Клетките реагират на токсините, натрупали се в прекалено голямо количество, с мутация в неконтролируемо възпроизвеждащи се клетки и това вече е рак.
Но достатъчно за ужасите на индустрията, произвеждаща месо. Има още някои интересни физически и духовни причини, за да не се яде месо. Една от тях е, че е необходимо 4 пъти повече зърно, за да се нахрани едно животно, отколкото ако човек го изяде направо. Това поставя моралния въпрос за поделянето на хранителните ресурси с по-бедните народи. Растенията са първоначалния източник на енергия за всички живи същества, защото чрез фотосинтеза те складират слънчевата енергия. Вегетарианците не само приемат храна от първоизточника, но и храненето им е по-икономично по отношение на стойността и най-доброто използване на наличната земя.
Трябва също да отбележим, че храносмилателната система на човека не е като на месоядните. Зъбите му са предназначени да захапват и дъвчат зеленчуци, е не да разкъсват месо - затова и човек оставя месото да отлежи и го готви. Черният му дроб е по-малък, отколкото на месоядните и не е предназначен да филтрира животинските отрови. Дебелото черво, което е късо при месоядните, за да могат те бързо да се освобождават от отровите, при човека е доста дълго, както при немесоядните.
Но за един йоги главното съображение да не се яде месо е основният принцип АХИМСА - ненасилие. "Не убивай!" Животните имат чувства и съзнание, както и хората. Масовото отглеждане и клане на животни е като да хвърляш камък по кучето на съседа си. В Индия кравата е на голяма почит, защото служи на човека: с нея се орат нивите, тя дава мляко и други продукти за храна, а торът й се използва за гориво и строеж на пътища. Индийският селянин ще си помисли да заколи и сготви кравата си толкова, колкото и любимата си котка.
Без съмнение, "ти си това, което ядеш". Една неуловима част от онова, което ядем, се превръща в съзнание. Животните живеят, спят и се размножават. Това е техния свят. Вибрациите на растенията са изключително фини и онези, които са преминали от месоядна на вегетарианска диета, забелязват промяната в съзнанието си. Изчезва грубостта, а осъзнаването става по-ясно. Това е изключително благоприятно за медитацията. Колкото по-чиста е диетата, толкова по-лесно се контролира умът. Така, с течение на времето и с постоянна практика, ученикът постига успех в медитацията Карма йога.
За да започнем да медитираме, най-напред трябва да откъснем ума си от ежедневните грижи. Първата стъпка е Карма йога - безкористно служене. Тя е основа, върху която се гради медитацията, без която последната не е възможна. Чрез служене на другите без мисъл за лична облага човек ежедневно практикува положително мислене.
Истинският карма-йоги непрекъснато медитира. Когато помага на другите, неговото отношение е: "Господи, аз работя, служа ти и ти се кланям чрез този човек. Благодаря ти, че ми даваш тази възможност." Той също така се дистанцира от резултата на действието - добър или лош. Дали работи в кухнята, моли се в храма или коси ливадата, карма-йоги знае, че той е отделно от работата, и че работата е само средство за достигане на Върховното.
Дистанцирането се научава чрез служене. Ако човек не може емоционално да се откъсне от труда си, медитацията не е възможна. Това става постепенно. И накрая, когато човек затвори очи, умът ще остане необезпокояван, защото в ежедневието е трениран непрекъснато да се фокусира навътре. На външен вид карма-йоги е съвсем като другите: никой не знае тайната на вътрешния му мир. Само той може да я докосне и почувства.
Истински отдаденият на медитация е умерен. Отвън е съвсем обикновен, но отвътре е безкраен океан. Той се е докоснал до безкрайния покой и нищо не може да го промени вътрешно. Карма йога води до вътрешен мир, който не може да се опише, но за това са необходими време и търпение.
Дистанцирането от действието не означава отхвърляне на отговорността. Живеенето както дойде не е съобразно принципите на йога, защото застрашава спокойствието на ума. Когато йоги се заеме с някаква работа, той я завършва. Умът му не се колебае - и това е тайната на неговия успех. Ако поеме отговорност за нещо, йоги се съсредоточава върху него до завършването му. Умът му е силен именно защото е непрекъснато фокусиран. Обикновеният човек върши по малко от това и онова, като започва няколко неща едновременно, без да завърши нито едно. Умът не е в състояние на медитация.
Човек, който се занимава с медитация, може да свърши повече работа за по-малко време. Той е вътрешно спокоен. Действията му са чисти и онези, които влизат в контакт с него, се чувстват възвисени. В неговото динамично присъствие дори най-мързеливите намират сила и енергия; те се вдъхновяват да извършват неща, с които иначе не биха се заели. В присъствието на истински йоги летаргията изчезва.
Чрез Карма йога - безкористно служене, човек се научава, че безстрастието е неговото ежедневие. Това е първата основна стъпка към медитацията. Не бива да се подвеждате от обещания за мигновен успех. Това е дълъг път, изискващ строга дисциплина. Но целта може да бъде достигната само от онези, които са решени да я достигнат.
КОНЦЕНТРАЦИЯ: ТЕОРИЯ
Свами Шивананда
Светът е материализация на мисловните форми на Божествения Разум. Той съществува като вибрация. Както има топлинни и светлинни вълни, електричество и енергия, така има и мисловни вълни. Мисълта има огромна сила. Всеки я изпитва до някаква степен. Тя би била използвана хиляди пъти по-ефективно, ако човек може добре да разбере действията на мисловните вибрации, техниките за контролирането им и метода за предаването им на разстояние.
С разбирането и реализирането на силите на ума човек събужда скрити психически и окултни сили. Той може да вижда далечни предмети, да чува далечни звуци, да изпраща съобщения до коя да е част на вселената, да лекува хора, намиращи се на хиляди мили от него, да се придвижва мигновено на далечни разстояния. Няма граница за силата на човешкия ум, след като човек се научи да го слива с Космичния Разум.
Сила на концентрацията
Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора.Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация.
Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума - обект или идея.
Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин - осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по-бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по-малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта - и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място - така работата ще бъде свършена за половината време.
Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията - еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо.
Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Онова, което някога е било неясно и мъгливо, става ясно и определено. Онова, което е било трудно, сложно и объркващо, става лесно. Човек може да работи по-ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи.
Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта. След 30-год. възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден - и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности. Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си.
Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки.
В йога,както и при другите духовни дисциплини, концентрацията е първият етап на медитацията, която в крайна сметка води до познаването на Бога. Това, което мнозина мислят за медитация, е всъщност концентрация. Съсредоточената сила на ума е насочена към даден абстрактен или възвисяващ символ. Когато всички външни вълни бъдат успокоени, човек отива директно към Източника като вярно насочена стрела. Има много улици, които водят до центъра на града. Човек достига до там, като следва една от тях, а не като блуждае от един маршрут по друг.
Според АДВАЙТА (монистичната Веданта) цялото творение е Бог. Така че силната концентрация върху даден символ може да доведе до Реализация на Бога. Все пак абстрактните символи, понеже не са емоционални, и символите,които възвисяват ума, са по-въздействащи от онези, които имат емоционална отсянка и теглят ума надолу.
Удоволствие и ум
Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години. Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън - те окуражават естествената тенденция на ума да бяга. Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление.
Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навътре. Най-ефективни от различните методи за намаляване на присъщата на ума осцилираща тенденция са онези, при които се използват зрението и слуха. Тези две сетива са най-силни. Те могат да овладеят вниманието и да успокоят мисловните вълни.
Хипнотизаторът подчинява ума на субекта, като го гледа втренчено и повтаря внушенията си ритмично. "Гледайте тук!" - казва изведнъж лекторът, когато иска да каже нещо важно. Чрез фиксиране погледите на учениците той фиксира и вниманието на техния ум.
По същия начин методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, образ на любимо божество (това е разгледано в разделите за Джапа-медитацията), небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект. Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра, името на Бога, ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща.
Следващата стъпка е медитацията, в която се загубва усещането за тялото. Когато бъде усъвършенствана, медитацията довежда до самадхи - върховното състояние на Самоосъзнаване или Реализация на Бога.
Светските удоволствия усилват желанието за все по-големи наслади. Умът никога не може да бъде удовлтворен, независимо с колко удоволствия го подхранваме. Колкото повече има той, толкова повече иска. Без да знаят това, хората безкрайно много страдат от нестабилността на своя ум. За да я избегнем, трябва да отстраним желанието за стимулиране на сетивата. След като веднъж умът бъде успокоен и концентриран, той вече не подтиква притежателя си да търси нови удоволствия.
Когато сетивата бъдат контролирани и стремежът за насочване навън - преодолян, умът вече не представлява опасност за успешната медитация. При медитация умът е интроспективен, насочен навътре, за да изследва своите тайни. Сетивата могат да бъдат контролирани чрез намаляване на желанията и дейностите.
Дисциплината на хранене е основна. Освен това човек трябва да избягва нежелана компания, както и стимуланти и депресанти. Телевизия, филми, вестници, които възбуждат ума, трябва да бъдат избягвани и заместени от периоди на тишина и усамотение. Чрез наблюдаване и укротяване на желанията и чувствата се изкореняват егоизма, гнева, лакомията, страстта и омразата. За напредналите йоги разликите между отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхияна) и началото на състоянието на свръхсъзнание (самадхи) изчезват. Когато те сядат за медитация, всички процеси протичат почти едновременно и те достигат състоянието на медитация много бързо.
Най-голямата пречка за концентрацията е неспокойствието и блуждаенето на ума. Когато начинаещият седне да практикува, мислите, несвикнали на тази нова игра и освободени от обичайните си коловози, скачат неконтролирано. За да избегне тази и други пречки за еднонасочеността, практикуващият трябва твърдо да фиксира ума си само върху един обект, и да го връща към него непрекъснато. Умът все се опитва да се отклони и да създаде други мисловни форми, но трябва да бъде дисциплиниран - иначе няма да има никакъв напредък.
Необходимо е внимателно да наблюдаваме и анализираме ума. Появяващите се на повърхността мисли трябва да бъдат приглушавани, емоциите - успокоявани; защото целта на концентрацията е успокояването на умствените вълни. Човек не бива да позволява на ума да пилее безполезно енергията си - в празни мисли, грижи, игри на въображението и страхове. При постоянна практика умът ще се задържа върху една мисловна форма половин час, а след това - до няколко часа. Когато умствените вибрации се съберат и концентрират, човек може да изпита вътрешна Благодат.
Умът е привличан от приятни или любими идеи. Затова човек трябва да се концентрира върху неща, които са му приятни. Поради естествената си склонност към насочване навън, в началото трябва да се концентрираме върху груби обекти. Можем с отворени очи да се концентрираме върху пламък, върху луната или върху конкретен духовен символ. По-късно ще можем успешно да се концентрираме върху фини обекти и абстрактни идеи. Със затворени очи ученикът се концентрира в междувеждието, в сърцето или в някоя чакра.
Като манипулираме ума, можем да успеем да го контролираме и да го предизвикаме да съсредоточи силите си. Но не трябва да се борим с него. Борбата само възбужда нови умствени вълни. Много начинаещи, в нетърпението си да успеят, правят тази голяма грешка. Може да ги заболи главата или да почувстват необходимост от уриниране поради напрежението в гръначния стълб. Както добрият готвач забелязва кои ястия се харесват и сервира само тях, така и ученикът трябва да отбележи условията, предхождащи напредъка към целта. Като ги спазва и повтаря, той напредва по пътя.
Общата сума от всички удоволствия в живота е нищо в сравнение с блаженството на медитацията. Човек в никакъв случай не бива да се отказва от нея; необходими са търпение, радост и твърдост. Успехът все някога ще дойде. Чрез сериозен анализ могат да се разкрият различните пречки за концентрацията. Те се отстраняват с търпение и усилия, като това е възможно още в тяхното зараждане чрез разграничение, правилно търсене и медитация.
Колкото по-концентриран е умът, толкова повече сила се насочва в една точка. Целта на живота е да фиксираме ума в абсолюта. Тогава човек става спокоен, ведър, стабилен и силен. При концентрация сетивата престават да функционират; човек не усеща нито тялото си, нито заобикалящата го среда. Със задълбочаването й човек изпитва голяма радост и духовно опиянение. Концентрацията отваря вътрешните двери на любовта и - като ни води до медитацията - е единственият ключ към царството на Вечността.
КОНЦЕНТРАЦИЯ: ПРАКТИКА
"Трудно е човек да наложи контрол над ума си. За да господства над него, той трябва да знае какво е умът,как действа, как мами и с какви средства може да бъде покорен. Докато разумът неспокойно блуждае между различните обекти в непрекъснати колебания и вълнения, възбуден и неконтролиран, човек не може да достигне и изпита истинската радост от Аза. Да овладее блуждаещия ум и да успокои и сублимира всички мисли и копнежи - това е най-големият проблем на човека. Ако той покори ума си, може да се каже, че в своята субективна свобода и сила той е Цар на царете."
Свами Шивананда
Учените са изчислили, че човек съзнателно контролира само 10% от силата на своя мозък, а другата е скрита като долната част на айсберг под повърхността на водата. Под повърхността на съзнателния разум на човека се крият огромни ресурси. Чрез концентрация те могат да бъдат овладяни и използвани. Преди да се заеме сериозно с нея, човек трябва да има необходимата основа, тъй като силите на ума са неуловими и непредсказуеми. Тази основа се състои от правилно поведение, здраво тяло и стабилна поза, контрол на дишането и отдръпване на сетивата. Само при здрава основа надструктурата от концентрация и медитация ще има успех.
Умът: господар или слуга?
Ние се втурваме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в ума; той ни придружава където и да отидем. Едва години след непрекъснато отдръпване на ума от външния свят човек може да достигне миг неизразим покой. Няма лесен път за постигането му - десет лесни урока, както често си представят на Запад днес, не съществуват.
Много западни учени не разбират напълно теорията за господството на разума над материята. Твърде често те слагат знак за равенство между контрола на ума и различните негови закони, наркотиците и техниките за обратна биовръзка. Те не съзнават, че душата стои над ума и тялото, които използва за свой израз и развитие. Докато не бъде разбрана силата на душата над живата и нежива материя, в научния свят ще цари все по-нарастващо объркване. И тялото, и умът трябва да се приспособяват и съобразяват с новите ситуации на заобикалящата ги среда, както и с новите нива на осъзнатост, за да може човек да се развива и да достигне окончателното си освобождение.
Според Западната традиция поведението на тялото често се свързва само с общоприетите физически закони. Явления като астрално проектиране, виждане без очи, чуване без уши, телепатично общуване или извиване на лъжица с мисловни вълни се смятат за извън обсега на рационалното възприятие. Но медитиращият, който практикува настройване към интуитивните си способности, понякога постига тези явления и ги възприема по-лесно. Те не са по-чудотворни от проектирането на образ и звук до далечни места чрез радиовълните. От нереалното към реалното.
Медитацията е изживяване, което не може да се опише - така както на слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания са ограничени по време и пространство и от закона за причината и следствието. Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези граници. Ограниченото преживяване не може да бъде трансцедентално, тъй като е затворено в границите на минало, настояще и бъдеще. Тези понятия за време са недействителни, защото са непостоянни. Безкрайно малко и отлитащо, настоящето не може да бъде обхванато. В настоящето не съществуват нито бъдеще, нито минало - затова те са нереални. Ние живеем в илюзия.
Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма нито минало, нито бъдеще - само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА. Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени и умът не действа. Най-аналогично до това състояние е дълбокият сън, в който няма време, пространство или причинност. Но медитацията се отличава от него, защото той обхваща преживяване в празнотата. Тя е по-скоро състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата.
Медитацията е източник на действителна почивка. Истинският дълбок сън е рядкост. Дори при сънища умът е активен, макар да действа неуловимо. Затова когато човек спи, почивката му всъщност е малка. Тя е много повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от обекти и близко до Атман, Аза. Тя е продължителна, духовна, благодатна почивка, която трябва да бъде изживяна. Така времето, необходимо за сън, постепенно намалява до 3 - 4 часа.
На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес - на разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год. възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес. Поради вродената рецептивност на клетките на тялото към нейните благоприятни вибрации, медитацията значително забавя разпадането.
Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение. Те смятаха, че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация.
Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум. Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се подчинява на груповото изискване.
Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки, вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести. Медитацията ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда, влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и спокойствието.
Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за вселената и представа за единството. Отрицателните тенденции изчезват и умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно щастие и постоянен покой.
С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по-голямо е отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът. Чрез медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията. Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително отъждествяване с егото. Когато изчезне тази необходимост да се обхване всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на постижимото.
Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила. Те се вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се извисяват. Напредналият йоги, медитиращ в самотна хималайска пещера, може да помогне на света много повече от онзи, който с красиви думи се моли от трибуната. Както звуковите вибрации пътуват в пространството, така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.
Не е нужно да подчертаваме, че начинаещите трябва да започнат с конкретна медитация. Медитацията върху точка може да доведе до същия резултат, както и медитацията върху християнския кръст, въпреки че това ще изисква по-дълго време. И в двата случая умът се изтощава, преминавайки през всички възможни мисли за обекта; той обаче може да се ограничи до една или две идеи за него, като напълно изключи другите. Това, което има значение, е не обекта, а успокояването на ума.
Поради това задачата е по-лесна, ако обектът е неутрален- без някакви емоционални или умствени подзначения, които могат да възбудят допълнителни умствени вълни. По-добре е да медитираме върху точка на стената, отколкото върху образа на любимата - последното е като да отворим кутията на Пандора. Въпреки че създават умствени вълни, възвисяващият символ, образ или мантра са подходящи и задължителни за всички духовни ученици. Техните вибрации не възбуждат нисшия ум, а въздигат до по-висши нива на съзнанието. При конкретната медитация ученикът се смята за нещо отделно от обекта на медитация. Той иска да го изпита, както човек опитва вкуса на меда; но се държи настрани от сливане с него.
С практика и пречистване чрез сагуна медитация умът се подготвя и дисциплинира. Тогава може да се премине към абстрактна медитация, която е естествена крачка напред от конкретната. При придържането си към една абстрактна идея умът постепенно се разтваря, разширява, губи собственото си съзнание и става едно с безформения Абсолют. Вместо само да опитва меда, медитиращият се слива с него и самият той става мед.
Медитацията се достига след овладяване на концентрацията, и е постоянен поток от възприятия или мисъл - като водата, която тече в реката. При концентрация човек здраво държи юздите на ума; при медитация юздите вече не са необходими, тъй като умът по собствено желание стои на една-единствена мисловна вълна. За духовния ученик това е поддържане непрекъснат притока на Божествено съзнание. Исус казва: "Изпразни се и аз ще те напълня." Това съответства на учението на Патанджали: "Йогас чита врити ниродха" - "Йога е задържане на всички умствени модификации". Този процес на изпразване, в който модификациите се свеждат до една, е труден; но при непрекъсната и интензивна практика успехът ще дойде.
сряда, 17 август 2011 г.
ПАНЧАТАНТРА
ПАНЧАТАНТРА
ДРЕВНОИНДИЙСКОТО ПЕТОКНИЖИЕ
Панчатантра, една от знаменитите книги на древноиндийската литература. На нея й било съдено да бъде след Библията най-разпространената книга в света! Повече от 200 превода на над 60 езика от IV век до наши дни съществуват по земята и много трудно може да се намери друго произведение, което да съперничи на този литературен паметник, вградил в себе си бисерите на много народи и творци. Но докато превеждането на Светото писание в повечето случаи е било организирано, превеждането на древноиндийското "Петокнижие" винаги е било освободено от канона и без да бъде от никого препоръчвано и славославено, се четяло с еднаква радост от всички - вярващи и невярващи, будисти и християни, мюсюлмани и евреи. Никоя религия не е по-силна от гениалната литература. Малко са книгите в световната съкровищница с такава странна съдба.
Замислена като учебник от наставления и мъдрости за управници, "Панчатантра" бързо преминала границите на своето първоначално предназначение. Всяка от петте книги носи основна идея, съответствуваща на заглавието. Тя би звучала дидактически или като пряк съвет, ако не беше изящното композиционно и художествено майсторство на безименния творец. Защото, колкото и красива да е легендата, тя и до днес не е доказана.
На жрец, аскет, дете, жена -
не причинявайте злина,
а още повече, когато
към вас са пълни с добрина.
Вежливият за миг не ще прекъсне
тоз, който пие цяр или се бръсне,
и онзи, който с трепетна омая,
в леглото на жената търси рая.
От словото се ражда слово,
а името ти е от имена.
Така и зърното отново
се ражда от зърна.
Макар и вкъщи да са се родили,
вреда ни носят мишките и страх
към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.
''Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празния им шум -
тревичка пред чинара.''
''Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.''
''Щом си обикалял трона,
а сега си без кресло, знатен да си,
ще желаеш винаги на царя зло.''
''Какво е вятъра за вейките зелени,
щом духне - те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени. . .
Могъщият се бори само със могъщ.''
''С дърва насища ли се огън,
безкраен океан - с поток,
смъртта със хиляди живота,
а мъж със поглед черноок?''
''Дори последния подлец, щом царска служба вземе
, ни ще дочуе упрек лош, ни ще усети бреме.''
''Под славата на своя трон
не се замисля царя много. Като разбуден весел слон,
понесен, всичко тъпче строго. Но случи ли се след това,
надут, да падне сред бедите не свойта глупава глава
той обвинява, а - слугите.''
''Великият в рода си - от мръсници е длъжен да се пази по света:
че няма полза никаква от спици, ако се счупи някой ден оста.
От царя по-далеч, когатосред подлеци стои за срам!
Изглежда бисерна реката,но крокодили има там.
''Каква е ползата от крава,
безплодна, недоена? Какъв е смисълът от син,
ако е прост и непочтен?''
''За себе си спестява този,
сърцето който си е дал.
Пренадарено е полето,
щом е поливано добре.
Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняк, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон."
''С приятеля-приятел, с враговете-враг,
ти своя Повелител слушай пак,
че не е никак трудно, ако искаш,
да бъдеш с предоволен сит тумбак.
''Законът древен който не почита
и в ползата не вижда той вредата,
а само се стреми да се налапа,
с какво се различава от свинята?''
''И волът, който тежката каруца тегли
и влачи плуга, и сънува жегли,
тревица хапнал - може ли да се сравнява
с човека, обкръжен от гнусна слава?"
''И никой още със могъща сила не е въздиган,
не е бил свален. На хората в делата се е скрила
преценката на утрешния ден.''
''По нанагорнище товар се трудно тегли.
обратното. . . по-леко ни се струва негли.
Заслугите ни вдигат към честта,
надолу ни влече виновността."
''Човешка реч дори животното разбира.
Подай му знак - и слонът тръгва или спира.
Мъдрецът и без думи смисълът постига -
човешките лица чете той като книга.''
''По думите, по стъпките, по устните и по очите,
по израза ще прочетеш написаните мисли скрити.''
Внимателен и тих при царя влез спокойно,
от него се учи с мълчание достойно.
Ако избързаш, гибелта те чака,
тъй както гасне борината на бедняка.
''Плодът на златно-жълтите поля
ще се сбере от трима:
героят, ученият и слугата,
който опит има.''
''Чуй как трябва да се служи:
Пред царя се яви, представен
от негов сват или пък кум,
които имат реч в устата
и носят във главата ум.
Достойно ти служи на царя,
дори от власт да е лишен,
дори в беда да е изпаднал -
ще бъдеш утре награден.
Тоз, който в славен бой е пръв,
а между хората последен и
да слугува е готов -
към него царят е добър.
Тоз, който промълви на царя:
"Живей!" и притежава свян,
и в работата си е сръчен -
към него царят е добър.
Тоз, който, надарен от царя,
раздава своите пари,
а сам окъсан плащ намята,
към него царят е добър.
Тоз, който не спори със царя,
не се подмазва с глупав смях
и остри думи не говори,
към него царят е добър.
Тоз, който е любим на царя,
и паднал в някаква беда,
не хленчи и не протестира,
към него царя е добър.
Тоз, който към врага на царя,
е безразсъден и жесток,
а близките му уважава -
към него царят е добър.
Тоз, който в зара вижда смърт,-,
във виното - отрова,
суетност в женското сърце -
към него царят е добър."
''Познал характера човешки
и неговите мисли тежки,
мъдрецът с неусетност лека
ще тържествува над човека.''
На царя даже сламката е драга -
ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.
Но този, който мъдро словото владее,
да му помогне, повече умее.
Тежи на свойто място всичко:
и облеклото, и слугата.
Не се обува туй, което
се носи само на главата.
И нека да е силен царят,
да няма златото му брой,
но щом заслугите не вижда,
слуги не ще намери той.
Слугата на слуга е равен,
но сам ли се опропасти,
ще бъде краят му безславен
и с царя си ще се прости.
Ако на пръстен от олово
поставят скъпия сапфир,
той няма да блести отново
за срам на своя ювелир.
Щом господарят не умее
слугите си да преценява,
тогаз и в първите от тях
усърдността се изпарява.
Ако сред камъни рубинът
стои от прах обезличен,
от мисъл, че е драгоценен,
не би бил никой озарен.
Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара
донасят зло или добро
в зависимост от господаря.
От буби - свила, от скалата - злато
и вълна от свещена крава;
вони на гюбре и дъхти на блато,
но лотос върху тях изгрява.
От съчки - огън, Маргарит от змея.
в морето спи среднощната луна.
В достойнството е цялата идея,
не в произхода - скъпата цена.
Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празният им шум
тревичка пред чинара.
А слона мускусен и свеж,
потънал в странна кротост,
не можеш метър да възпреш
със щранги от сух лотос."
''Споделяйте със своята жена,
с приятелите си, със синовете,
но колкото и верни да са те,
от тайните за себе си пазете."
''Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.''
Няма да познае гибел само този славен мъж,
който пред врага не трепва, колкото да е могъщ!
Щом си без гордост, ще приличаш на тревата,
все ще те тъпчат, тъпчат, тъпчат по земята.
Изпърво ми се привидя,
че тлъстичко в уста ще сложа,
но само щом се приближих, разбрах,
че е дърво във кожа."
''Слабият е много силен,
пред врага щом не е сляп;
лекомислен и безгрижен -
силният е много слаб."
''С дърва насища ли се огън,
безкраен океан - с поток,
смъртта със хиляди живота
и мъж със поглед черноок?''
И нека да не е от род слугата,
да не струва, но уважаван ще е
вред, у царя щом слугува
Дори последният подлец.
щом царска служба вземе,
не ще дочуе упрек лош,
ни ще усети бреме."
Ласкателствата да не свършват,
да нямат почестите брой -
слугите се прощават с царя,
щом лошо ги прехранва той.
Щом царят винаги се грижи
с любов за всеки свой слуга,
ти никога не ще разбиеш
на тази преданост кръга.
Над болни лекари стоят,
царете - над страните,
над равнодушните - крадци,
над глупавите - мъдреците.
Търговците - над купувача,
развратниците - над страстта.
И само майсторът изкусен
владее сигурно света.
Безстрастен може да е, който
от младини не помни страст.
Покой ще сетим ний, когато
отпаднат силите у нас.
Духът, а не плътта старее
у благородния човек.
Но е обратно у злодея -
подлец остава той навек.
Щом и последният бездомник
към Шива дума прошепти,
дори да е до гуша кален,
за втори път ще се роди."
Съветът лош погубва царя,
обърканият син - рода,
житейското - аскета.
Дете от глезенето страда,
злодеят от съда,
а жреца - от несрета,
приятелят от клеветата,
сполуката - от жребий лош,
от лекомислие - жената,
от дългата раздяла - любовта,
имотът от ненужния разкош,
от липса на зърна - земята.
Нощ безлунна, мрачно време,
глуха градска тишина.
мъж, изчезнал като бреме -
радват блудната жена.
Мъж добър, легло прекрасно,
дом, направен с вещина,
колкото трева не струват
за развратната жена.
Ни мълвата, ни децата,
нито плашене с юмрук -
могат да възпрат жената,
вече влюбена във друг.
"Жена, отшелник или болен
и брахман или пък дете -
за нищо с нищо не наказвай,
сами наказани са те.
От здравето по-скъпо няма,
по-страшен враг от болестта,
по-силно от любов на майка,
по-непосилно от глада.
Спокоен ли е този, който
змия е зърнал през деня
и има нива край реката
и лекомислена жена?
Само който е надмогнал
с ум и разум свойта страст -
ще си отдаде живота
за приятел в труден час."
Мъдрецът често не греши,
от хорски думи той не страда
и няма да направи тъй,
че да попадне утре в ада.
Само глупците вършат грях
за свойто тяло нечестиво,
вместилище на всяко зло,
изстрадано и променливо.
За умния какво е трудно?
И кой ще спре решимостта?
Какво не прави сладка дума?
Що не постига ревността?
Земя, приятели и злато -
това е силната страна
Щом нямаш ни едно от тях,
не почвай никога война.
Когато няма за какво
и само бедствие го чака,
благоразумният човек
не се помръдва за атака."
С врага и болестта бори се
без страх от първия им миг.
че ако станат много силни,
ще свършиш като мъченик.
Тоз, който себе си не знае
и не познава своя враг,
подобно пеперуда в огън -
ще изгори като глупак.
Ако слабака се нахвърли
юнака да убие в бой,
безславен - като слон без зъби,
след туй ще се завърне той."
Трън, зъб, съветник глупав,
който ти вреди,
за безопасност с корен ги вади.
И щом издигне царя някой подчинен
над другите министри, глупакът,
в миг от славата опиянен,
изпада в други мисли. Забравя той
за служба, дълг - страстта за още
власт го пие и устремен безумно
към властта, готов е царя да убие.
Верносмирен да е слугата,
но щом парите не цени,
ако добро си мисли царя -
ще трябва да го уволни.
Дори добро от предана ръка
враждата може да извика,
а злото, сторено ни от врага -
добро да предизвика.
Немалко труд отдай, да си приет
добре във върховете.
Не може само бедният аскет
да служи на царете."
Безкрайно всеки подчинен
пари и власт сънува.
И щом достигне свойта цел,
с началника си се сбогува."
С пороци нека да е пълно - за скъпото си тяло бдим.
Дори да носи само мъка - любимецът си е любим.
Каквито думи да приказва,
дела най-лоши да твори,
все пак любимецът е искра,
която силно в нас гори."
Добре известна е надлъж и шир пословицата на жените:
"Що струва даже обеца-сапфир, та си пробиваме ушите?"
Тоз, който прост и неразумен
забрави, че е имал ум,
отсъдено му е нещастие
и неуспех по всеки друм.
А този, който не желае
другарите си да цени,
и пост, и длъжност ще загуби
и ще спечели ругатни.
Слугите да не мамят царя -
шпиони всеки цар държи.
В добро и зло поддържай мяра.
Съветът благонрав тежи."
Да, злият зъл в света минава,
добрият - в неизвестността.
И всеки ще ги различава,
тъй както нимбата от захарта.
И колкото да му угаждаш,
злодеят няма да се промени;
така опашката на куче
стърчи през нощи и през дни.
Нали във хората достойни и
незначимото блести, луната тъй
с лъчи безбройни по снежните била трепти.
И най-достойните дела
у хората порочни гинат.
Така и лунните лъчи
над Анджана високо стинат
У недостойните загиват сто дела
и сто съвета чезнат у глупците;
пред разума стоят като скала
и не дочуват нищо със ушите.
Злодеят своя скъп приятел губи,
глупакът - най-полезните дела,
неблагодарният убива с думи груби,
неприветливият руши интимността.
Да разговаряш със глупак -
е все едно да си в пустиня
със дъх солен, да мислиш
пак за лотос в пясъчната глина;
да мажеш мъртвия с елей,
слепецът да красиш с фуражка,
на глухия да казваш -
хей, изправил кучешка опашка.
Със цялата си простота
глупакът служи на глупака -
не тъй ли някой по света
от бик навярно мляко чака
и сякаш в някаква мъгла
жена - не, а евнух прегръща
и погледа му преобръща
в елмаз строшените стъкла.
"Лъжец, пияница, убиец,
клетвопрестъпник и евнух ,
греха си могат да изкупят,
а непризнателният - не."
Благоразумният човек
за нищо не се доверява на този,
на когото нито род,
нито пък силата познава."
Да се родиш, е зло голямо,
а после мъката те стига:
труд и беди - това не е ли
една безжалостна верига.
"Бедняк, глупак, слуга и болен,
изгнаник сиротен -
това са куп мъртъвци в живота даже"
Излъгал се е този, който
слугата с кучето сравнява:
спи кучето, където иска,
слуга слугата си остава.
"Къде е времето? Къде съм аз?
Приятелствата? Ползата къде е?
Лишението? - Всеки час да мисли този, що живее."
Той с влага в своите очи
в прегръдката си ще те вземе
и в думите му ще личи
дъха на мед от майско време.
Не с мед, той пълен е с отрова,
навред злодеят е позьор.
И тази роля не е нова
в коварството му на актьор.
Пред вас ще се яви с поклон,
почтително ще ви приказва, и
сякаш като по закон ще
се разтапя и подмазва. И с думи
сладки като мед ще ви обсипе с
чест голяма. но никога злодеят няма
да те спаси, от страх обзет.
Затвореният в клетка лъв,
останал без надежда ярка,
и слонът,почернял от кръв
пред Маг-змията очиларка,
мъдрец, обърнал правилата;
раненият герой в борба - играят
всички по свирнята на вездесъщата съдба.
Тоз, който даже в мисълта си
поиска да убие свой,
и двата свята ще изгуби,
ще се превърне в червей той.
С пороци чужди съществуват
човекът низък и змията, но
замислите им умират,
на туй се и крепи земята.
Тоз, който себе си не знае
и не познава своя враг,
подобно пеперуда в огън
ще изгори като глупак."
С мъдрец и откровен дружи;
с лъжлив и умен стъпвай леко;
глупак и честен съжали;
а от подлец и тъп - далеко.
Невзрачният човек ругае
тоз, който с род е горделив,
мошеникът зъл праведните лае,
нещастникът - любовника щастлив.
Страхливецът ругае храбреците,
а уродът - красивия човек,
в беда изпадналият - пътя лек,
а умните се мразят от глупците.
Глупакът умния не люби,
беднякът - всеки богаташ.
Безнравственият срам не знае,
а пък развратницата - дваж.
Щом в своя дом или в града
живееш заедно с глупака,
дори да го не срещнеш ти -
все някаква беда те чака.
И по-добре да се удавиш,
сред гроба да намериш мир,
отколкото да имаш нещо
със някой оглупял тапир.
Бъди със умен враг приятел,
отколкото другар с глупеца.
Убит бил от маймуна царя,
за другите умрял крадеца."
И Каратака отново казал:
"Гдето подлеци почитат
и предатели без срам,
гдето всички си приличат -
скръб и зло ще има там.
И каквото да се случи
с праведния, той блести,
никога за него няма
зла мълва да чуеш ти.
Излитат птици, вятъра преварят,
но ги настигне някаква беда.
И рибите така лови рибарят
изкусно сред бездънната вода.
Какво, че някой радостен ще легне?
Що значи глупост или просто ум?
Капризната съдба ръка протегне
и ние чезнем ден след ден без шум."
"Щом от приятел нов е длъжен
да падне стар приятел чист,
със новия не се събирай,
не давай ,за просо ориз."
От злите примки на капана
газелата се отърва
и мина през пожар, горкана;
без да усети миг това.
Спасена вече от стрелата,
завърши в някакъв геран.
Предначертан е от съдбата
отрано твоят път избран.
Живей, където те почитат
а гдето имаш врагове - далеч,
дори на колесница
да си летял сред богове.
И по-добре търпи неволя,
но запази достойнство, чест,
отколкото да си доволен
от сладостите като пес."
Изгризали дървото червеи,
изтлял могъщият клонак,
изгнило, ала по-щастливо
било от тъжния бедняк.
Безумие и дом на множество беди
и помисли безплодни, подобие
на смърт, пристанище на скръб,
вертеп на грижи благородни,
нищожество само, подслон на тегота,
на тържеството клада -
е нуждата за мъдростта.
Прилича тя на ада.
Изпий отрова по-добре
или си протегни ръката -
и нека твоя свят умре
в миг от езика на змията,
сред пропаст се хвърли, дори
разбий се с ярост на парчета -
но не към слава и пари
с пороци твои път да крета.
По-хубаво да влезе в огън
лишеният от чест бедняк,
отколкото да моли помощ
от някои алчен дебелак.
По-хубаво в гора да скиташ,
сред зверовете се мотай,
отколкото с ръка и поглед
да молиш натъжено: "Дай!"
Век бъди и ням, и глух,
глупости недей да плещиш,
по-добре стани евнух -
чужди булки да не срещаш!
Приеми дори смъртта,
не смеха на клеветата,
предпочитай нищетата
винаги пред алчността.
Парите, любовта измамна,
цветът на облака през май,
жените, младостта за малко
ни радват в сладостта. И край.
''Отрова и нектар са нищо
пред нежнобедрената плът.
Тя е живота, а без нея
потъваме в самата смърт."
''Какво ли не творят мъжете?
Молбата женска е закон:
или се бръснат не навреме,
или пък цвилят като кон."
''Пред силен враг се покори,
герой ли е - смрази го с друг,
по-слабия купи с пари,
а срещу равния - с юмрук."
''Когато нищо не помага,
ни дар, ни дружелюбен взор,
тогава просто се налага
да победиш врага с раздор."
''Във чуждата страна те чакат
и гозби, и жени прекрасни,
но има там пороци много,
и от роднини по-опасни."
''Дори и в скитника бездомен,
облякъл свойта голота и
с чаша за вода в ръката -
се настанява користта.''
''Какъвто и да е синът -
развратен, груб и лош герой,
зъл, безразсъден, уродлив, -
за майката е радост той.''
''Не всяка своя страст потискай,
но алчен - все пак не бъди.
На алчния върху главата,
знай, колелото се върти."
''На гробището спрял един бедняк
и на мъртвец започнал да се моли:
"Приятелю, спаси ме от неволи,
разбий над теб студения капак,
за да усетя гробния покой. . ."
Мъртвецът се размърдал под дъската:
"Смъртта е приказна, сравнена с нищетата" -
отвърнал и останал неподвижен той.''
''Царят не е все с удача,
гарванът за хляб кръжи, най е тежко на орача,
дрънка даскала лъжи. Как е трудно, ако вземе
някой твоите блага! Най-достойни са делата
на търговците сега.''
''Дори и златото не струва пред благовонното листо:
за лев хитреца го купува, а го продава той за сто.''
''С богатство всеки ще се слави
навред под тоя небосклон,
парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Когато умният търговец
навлезе в чуждата мера,
той лесно може да натрупа
от чуждото добра пара.
''Газели, гарвани страхливи,
смутени в чуждите места,
несигурни и мързеливи,
посрещат в своя дом смъртта."
''Където слънце не пече,
където вятър не минава,
прониква винаги умът
на този, що го притежава.''
''Щом кашляш - не кради, не грабвай
ти ножа сънен - ще заспиш,
а щом си болен - яж по-малко,
тъй само ще се съхраниш.''
''Ако раздори без причина
сред този дом царят безспир,
то по-добре не идвай в него,
за да запазиш своя мир.''
''Щастлив е, който не познава
грабеж и гибел на рода, жена
си в чуждата прегръдка,
а пък приятеля в беда."
''Наистина е жалък, който
от алчност или страх спокойно
може да приеме
смъртта на своя брат.''
''Към слепия , гърбавия
и към жената с три гърди
най-благосклонна бе съдбата
за глупостта им от преди."
ДРЕВНОИНДИЙСКОТО ПЕТОКНИЖИЕ
Панчатантра, една от знаменитите книги на древноиндийската литература. На нея й било съдено да бъде след Библията най-разпространената книга в света! Повече от 200 превода на над 60 езика от IV век до наши дни съществуват по земята и много трудно може да се намери друго произведение, което да съперничи на този литературен паметник, вградил в себе си бисерите на много народи и творци. Но докато превеждането на Светото писание в повечето случаи е било организирано, превеждането на древноиндийското "Петокнижие" винаги е било освободено от канона и без да бъде от никого препоръчвано и славославено, се четяло с еднаква радост от всички - вярващи и невярващи, будисти и християни, мюсюлмани и евреи. Никоя религия не е по-силна от гениалната литература. Малко са книгите в световната съкровищница с такава странна съдба.
Замислена като учебник от наставления и мъдрости за управници, "Панчатантра" бързо преминала границите на своето първоначално предназначение. Всяка от петте книги носи основна идея, съответствуваща на заглавието. Тя би звучала дидактически или като пряк съвет, ако не беше изящното композиционно и художествено майсторство на безименния творец. Защото, колкото и красива да е легендата, тя и до днес не е доказана.
На жрец, аскет, дете, жена -
не причинявайте злина,
а още повече, когато
към вас са пълни с добрина.
Вежливият за миг не ще прекъсне
тоз, който пие цяр или се бръсне,
и онзи, който с трепетна омая,
в леглото на жената търси рая.
От словото се ражда слово,
а името ти е от имена.
Така и зърното отново
се ражда от зърна.
Макар и вкъщи да са се родили,
вреда ни носят мишките и страх
към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.
''Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празния им шум -
тревичка пред чинара.''
''Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.''
''Щом си обикалял трона,
а сега си без кресло, знатен да си,
ще желаеш винаги на царя зло.''
''Какво е вятъра за вейките зелени,
щом духне - те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени. . .
Могъщият се бори само със могъщ.''
''С дърва насища ли се огън,
безкраен океан - с поток,
смъртта със хиляди живота,
а мъж със поглед черноок?''
''Дори последния подлец, щом царска служба вземе
, ни ще дочуе упрек лош, ни ще усети бреме.''
''Под славата на своя трон
не се замисля царя много. Като разбуден весел слон,
понесен, всичко тъпче строго. Но случи ли се след това,
надут, да падне сред бедите не свойта глупава глава
той обвинява, а - слугите.''
''Великият в рода си - от мръсници е длъжен да се пази по света:
че няма полза никаква от спици, ако се счупи някой ден оста.
От царя по-далеч, когатосред подлеци стои за срам!
Изглежда бисерна реката,но крокодили има там.
''Каква е ползата от крава,
безплодна, недоена? Какъв е смисълът от син,
ако е прост и непочтен?''
''За себе си спестява този,
сърцето който си е дал.
Пренадарено е полето,
щом е поливано добре.
Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняк, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон."
''С приятеля-приятел, с враговете-враг,
ти своя Повелител слушай пак,
че не е никак трудно, ако искаш,
да бъдеш с предоволен сит тумбак.
''Законът древен който не почита
и в ползата не вижда той вредата,
а само се стреми да се налапа,
с какво се различава от свинята?''
''И волът, който тежката каруца тегли
и влачи плуга, и сънува жегли,
тревица хапнал - може ли да се сравнява
с човека, обкръжен от гнусна слава?"
''И никой още със могъща сила не е въздиган,
не е бил свален. На хората в делата се е скрила
преценката на утрешния ден.''
''По нанагорнище товар се трудно тегли.
обратното. . . по-леко ни се струва негли.
Заслугите ни вдигат към честта,
надолу ни влече виновността."
''Човешка реч дори животното разбира.
Подай му знак - и слонът тръгва или спира.
Мъдрецът и без думи смисълът постига -
човешките лица чете той като книга.''
''По думите, по стъпките, по устните и по очите,
по израза ще прочетеш написаните мисли скрити.''
Внимателен и тих при царя влез спокойно,
от него се учи с мълчание достойно.
Ако избързаш, гибелта те чака,
тъй както гасне борината на бедняка.
''Плодът на златно-жълтите поля
ще се сбере от трима:
героят, ученият и слугата,
който опит има.''
''Чуй как трябва да се служи:
Пред царя се яви, представен
от негов сват или пък кум,
които имат реч в устата
и носят във главата ум.
Достойно ти служи на царя,
дори от власт да е лишен,
дори в беда да е изпаднал -
ще бъдеш утре награден.
Тоз, който в славен бой е пръв,
а между хората последен и
да слугува е готов -
към него царят е добър.
Тоз, който промълви на царя:
"Живей!" и притежава свян,
и в работата си е сръчен -
към него царят е добър.
Тоз, който, надарен от царя,
раздава своите пари,
а сам окъсан плащ намята,
към него царят е добър.
Тоз, който не спори със царя,
не се подмазва с глупав смях
и остри думи не говори,
към него царят е добър.
Тоз, който е любим на царя,
и паднал в някаква беда,
не хленчи и не протестира,
към него царя е добър.
Тоз, който към врага на царя,
е безразсъден и жесток,
а близките му уважава -
към него царят е добър.
Тоз, който в зара вижда смърт,-,
във виното - отрова,
суетност в женското сърце -
към него царят е добър."
''Познал характера човешки
и неговите мисли тежки,
мъдрецът с неусетност лека
ще тържествува над човека.''
На царя даже сламката е драга -
ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.
Но този, който мъдро словото владее,
да му помогне, повече умее.
Тежи на свойто място всичко:
и облеклото, и слугата.
Не се обува туй, което
се носи само на главата.
И нека да е силен царят,
да няма златото му брой,
но щом заслугите не вижда,
слуги не ще намери той.
Слугата на слуга е равен,
но сам ли се опропасти,
ще бъде краят му безславен
и с царя си ще се прости.
Ако на пръстен от олово
поставят скъпия сапфир,
той няма да блести отново
за срам на своя ювелир.
Щом господарят не умее
слугите си да преценява,
тогаз и в първите от тях
усърдността се изпарява.
Ако сред камъни рубинът
стои от прах обезличен,
от мисъл, че е драгоценен,
не би бил никой озарен.
Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара
донасят зло или добро
в зависимост от господаря.
От буби - свила, от скалата - злато
и вълна от свещена крава;
вони на гюбре и дъхти на блато,
но лотос върху тях изгрява.
От съчки - огън, Маргарит от змея.
в морето спи среднощната луна.
В достойнството е цялата идея,
не в произхода - скъпата цена.
Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празният им шум
тревичка пред чинара.
А слона мускусен и свеж,
потънал в странна кротост,
не можеш метър да възпреш
със щранги от сух лотос."
''Споделяйте със своята жена,
с приятелите си, със синовете,
но колкото и верни да са те,
от тайните за себе си пазете."
''Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.''
Няма да познае гибел само този славен мъж,
който пред врага не трепва, колкото да е могъщ!
Щом си без гордост, ще приличаш на тревата,
все ще те тъпчат, тъпчат, тъпчат по земята.
Изпърво ми се привидя,
че тлъстичко в уста ще сложа,
но само щом се приближих, разбрах,
че е дърво във кожа."
''Слабият е много силен,
пред врага щом не е сляп;
лекомислен и безгрижен -
силният е много слаб."
''С дърва насища ли се огън,
безкраен океан - с поток,
смъртта със хиляди живота
и мъж със поглед черноок?''
И нека да не е от род слугата,
да не струва, но уважаван ще е
вред, у царя щом слугува
Дори последният подлец.
щом царска служба вземе,
не ще дочуе упрек лош,
ни ще усети бреме."
Ласкателствата да не свършват,
да нямат почестите брой -
слугите се прощават с царя,
щом лошо ги прехранва той.
Щом царят винаги се грижи
с любов за всеки свой слуга,
ти никога не ще разбиеш
на тази преданост кръга.
Над болни лекари стоят,
царете - над страните,
над равнодушните - крадци,
над глупавите - мъдреците.
Търговците - над купувача,
развратниците - над страстта.
И само майсторът изкусен
владее сигурно света.
Безстрастен може да е, който
от младини не помни страст.
Покой ще сетим ний, когато
отпаднат силите у нас.
Духът, а не плътта старее
у благородния човек.
Но е обратно у злодея -
подлец остава той навек.
Щом и последният бездомник
към Шива дума прошепти,
дори да е до гуша кален,
за втори път ще се роди."
Съветът лош погубва царя,
обърканият син - рода,
житейското - аскета.
Дете от глезенето страда,
злодеят от съда,
а жреца - от несрета,
приятелят от клеветата,
сполуката - от жребий лош,
от лекомислие - жената,
от дългата раздяла - любовта,
имотът от ненужния разкош,
от липса на зърна - земята.
Нощ безлунна, мрачно време,
глуха градска тишина.
мъж, изчезнал като бреме -
радват блудната жена.
Мъж добър, легло прекрасно,
дом, направен с вещина,
колкото трева не струват
за развратната жена.
Ни мълвата, ни децата,
нито плашене с юмрук -
могат да възпрат жената,
вече влюбена във друг.
"Жена, отшелник или болен
и брахман или пък дете -
за нищо с нищо не наказвай,
сами наказани са те.
От здравето по-скъпо няма,
по-страшен враг от болестта,
по-силно от любов на майка,
по-непосилно от глада.
Спокоен ли е този, който
змия е зърнал през деня
и има нива край реката
и лекомислена жена?
Само който е надмогнал
с ум и разум свойта страст -
ще си отдаде живота
за приятел в труден час."
Мъдрецът често не греши,
от хорски думи той не страда
и няма да направи тъй,
че да попадне утре в ада.
Само глупците вършат грях
за свойто тяло нечестиво,
вместилище на всяко зло,
изстрадано и променливо.
За умния какво е трудно?
И кой ще спре решимостта?
Какво не прави сладка дума?
Що не постига ревността?
Земя, приятели и злато -
това е силната страна
Щом нямаш ни едно от тях,
не почвай никога война.
Когато няма за какво
и само бедствие го чака,
благоразумният човек
не се помръдва за атака."
С врага и болестта бори се
без страх от първия им миг.
че ако станат много силни,
ще свършиш като мъченик.
Тоз, който себе си не знае
и не познава своя враг,
подобно пеперуда в огън -
ще изгори като глупак.
Ако слабака се нахвърли
юнака да убие в бой,
безславен - като слон без зъби,
след туй ще се завърне той."
Трън, зъб, съветник глупав,
който ти вреди,
за безопасност с корен ги вади.
И щом издигне царя някой подчинен
над другите министри, глупакът,
в миг от славата опиянен,
изпада в други мисли. Забравя той
за служба, дълг - страстта за още
власт го пие и устремен безумно
към властта, готов е царя да убие.
Верносмирен да е слугата,
но щом парите не цени,
ако добро си мисли царя -
ще трябва да го уволни.
Дори добро от предана ръка
враждата може да извика,
а злото, сторено ни от врага -
добро да предизвика.
Немалко труд отдай, да си приет
добре във върховете.
Не може само бедният аскет
да служи на царете."
Безкрайно всеки подчинен
пари и власт сънува.
И щом достигне свойта цел,
с началника си се сбогува."
С пороци нека да е пълно - за скъпото си тяло бдим.
Дори да носи само мъка - любимецът си е любим.
Каквито думи да приказва,
дела най-лоши да твори,
все пак любимецът е искра,
която силно в нас гори."
Добре известна е надлъж и шир пословицата на жените:
"Що струва даже обеца-сапфир, та си пробиваме ушите?"
Тоз, който прост и неразумен
забрави, че е имал ум,
отсъдено му е нещастие
и неуспех по всеки друм.
А този, който не желае
другарите си да цени,
и пост, и длъжност ще загуби
и ще спечели ругатни.
Слугите да не мамят царя -
шпиони всеки цар държи.
В добро и зло поддържай мяра.
Съветът благонрав тежи."
Да, злият зъл в света минава,
добрият - в неизвестността.
И всеки ще ги различава,
тъй както нимбата от захарта.
И колкото да му угаждаш,
злодеят няма да се промени;
така опашката на куче
стърчи през нощи и през дни.
Нали във хората достойни и
незначимото блести, луната тъй
с лъчи безбройни по снежните била трепти.
И най-достойните дела
у хората порочни гинат.
Така и лунните лъчи
над Анджана високо стинат
У недостойните загиват сто дела
и сто съвета чезнат у глупците;
пред разума стоят като скала
и не дочуват нищо със ушите.
Злодеят своя скъп приятел губи,
глупакът - най-полезните дела,
неблагодарният убива с думи груби,
неприветливият руши интимността.
Да разговаряш със глупак -
е все едно да си в пустиня
със дъх солен, да мислиш
пак за лотос в пясъчната глина;
да мажеш мъртвия с елей,
слепецът да красиш с фуражка,
на глухия да казваш -
хей, изправил кучешка опашка.
Със цялата си простота
глупакът служи на глупака -
не тъй ли някой по света
от бик навярно мляко чака
и сякаш в някаква мъгла
жена - не, а евнух прегръща
и погледа му преобръща
в елмаз строшените стъкла.
"Лъжец, пияница, убиец,
клетвопрестъпник и евнух ,
греха си могат да изкупят,
а непризнателният - не."
Благоразумният човек
за нищо не се доверява на този,
на когото нито род,
нито пък силата познава."
Да се родиш, е зло голямо,
а после мъката те стига:
труд и беди - това не е ли
една безжалостна верига.
"Бедняк, глупак, слуга и болен,
изгнаник сиротен -
това са куп мъртъвци в живота даже"
Излъгал се е този, който
слугата с кучето сравнява:
спи кучето, където иска,
слуга слугата си остава.
"Къде е времето? Къде съм аз?
Приятелствата? Ползата къде е?
Лишението? - Всеки час да мисли този, що живее."
Той с влага в своите очи
в прегръдката си ще те вземе
и в думите му ще личи
дъха на мед от майско време.
Не с мед, той пълен е с отрова,
навред злодеят е позьор.
И тази роля не е нова
в коварството му на актьор.
Пред вас ще се яви с поклон,
почтително ще ви приказва, и
сякаш като по закон ще
се разтапя и подмазва. И с думи
сладки като мед ще ви обсипе с
чест голяма. но никога злодеят няма
да те спаси, от страх обзет.
Затвореният в клетка лъв,
останал без надежда ярка,
и слонът,почернял от кръв
пред Маг-змията очиларка,
мъдрец, обърнал правилата;
раненият герой в борба - играят
всички по свирнята на вездесъщата съдба.
Тоз, който даже в мисълта си
поиска да убие свой,
и двата свята ще изгуби,
ще се превърне в червей той.
С пороци чужди съществуват
човекът низък и змията, но
замислите им умират,
на туй се и крепи земята.
Тоз, който себе си не знае
и не познава своя враг,
подобно пеперуда в огън
ще изгори като глупак."
С мъдрец и откровен дружи;
с лъжлив и умен стъпвай леко;
глупак и честен съжали;
а от подлец и тъп - далеко.
Невзрачният човек ругае
тоз, който с род е горделив,
мошеникът зъл праведните лае,
нещастникът - любовника щастлив.
Страхливецът ругае храбреците,
а уродът - красивия човек,
в беда изпадналият - пътя лек,
а умните се мразят от глупците.
Глупакът умния не люби,
беднякът - всеки богаташ.
Безнравственият срам не знае,
а пък развратницата - дваж.
Щом в своя дом или в града
живееш заедно с глупака,
дори да го не срещнеш ти -
все някаква беда те чака.
И по-добре да се удавиш,
сред гроба да намериш мир,
отколкото да имаш нещо
със някой оглупял тапир.
Бъди със умен враг приятел,
отколкото другар с глупеца.
Убит бил от маймуна царя,
за другите умрял крадеца."
И Каратака отново казал:
"Гдето подлеци почитат
и предатели без срам,
гдето всички си приличат -
скръб и зло ще има там.
И каквото да се случи
с праведния, той блести,
никога за него няма
зла мълва да чуеш ти.
Излитат птици, вятъра преварят,
но ги настигне някаква беда.
И рибите така лови рибарят
изкусно сред бездънната вода.
Какво, че някой радостен ще легне?
Що значи глупост или просто ум?
Капризната съдба ръка протегне
и ние чезнем ден след ден без шум."
"Щом от приятел нов е длъжен
да падне стар приятел чист,
със новия не се събирай,
не давай ,за просо ориз."
От злите примки на капана
газелата се отърва
и мина през пожар, горкана;
без да усети миг това.
Спасена вече от стрелата,
завърши в някакъв геран.
Предначертан е от съдбата
отрано твоят път избран.
Живей, където те почитат
а гдето имаш врагове - далеч,
дори на колесница
да си летял сред богове.
И по-добре търпи неволя,
но запази достойнство, чест,
отколкото да си доволен
от сладостите като пес."
Изгризали дървото червеи,
изтлял могъщият клонак,
изгнило, ала по-щастливо
било от тъжния бедняк.
Безумие и дом на множество беди
и помисли безплодни, подобие
на смърт, пристанище на скръб,
вертеп на грижи благородни,
нищожество само, подслон на тегота,
на тържеството клада -
е нуждата за мъдростта.
Прилича тя на ада.
Изпий отрова по-добре
или си протегни ръката -
и нека твоя свят умре
в миг от езика на змията,
сред пропаст се хвърли, дори
разбий се с ярост на парчета -
но не към слава и пари
с пороци твои път да крета.
По-хубаво да влезе в огън
лишеният от чест бедняк,
отколкото да моли помощ
от някои алчен дебелак.
По-хубаво в гора да скиташ,
сред зверовете се мотай,
отколкото с ръка и поглед
да молиш натъжено: "Дай!"
Век бъди и ням, и глух,
глупости недей да плещиш,
по-добре стани евнух -
чужди булки да не срещаш!
Приеми дори смъртта,
не смеха на клеветата,
предпочитай нищетата
винаги пред алчността.
Парите, любовта измамна,
цветът на облака през май,
жените, младостта за малко
ни радват в сладостта. И край.
''Отрова и нектар са нищо
пред нежнобедрената плът.
Тя е живота, а без нея
потъваме в самата смърт."
''Какво ли не творят мъжете?
Молбата женска е закон:
или се бръснат не навреме,
или пък цвилят като кон."
''Пред силен враг се покори,
герой ли е - смрази го с друг,
по-слабия купи с пари,
а срещу равния - с юмрук."
''Когато нищо не помага,
ни дар, ни дружелюбен взор,
тогава просто се налага
да победиш врага с раздор."
''Във чуждата страна те чакат
и гозби, и жени прекрасни,
но има там пороци много,
и от роднини по-опасни."
''Дори и в скитника бездомен,
облякъл свойта голота и
с чаша за вода в ръката -
се настанява користта.''
''Какъвто и да е синът -
развратен, груб и лош герой,
зъл, безразсъден, уродлив, -
за майката е радост той.''
''Не всяка своя страст потискай,
но алчен - все пак не бъди.
На алчния върху главата,
знай, колелото се върти."
''На гробището спрял един бедняк
и на мъртвец започнал да се моли:
"Приятелю, спаси ме от неволи,
разбий над теб студения капак,
за да усетя гробния покой. . ."
Мъртвецът се размърдал под дъската:
"Смъртта е приказна, сравнена с нищетата" -
отвърнал и останал неподвижен той.''
''Царят не е все с удача,
гарванът за хляб кръжи, най е тежко на орача,
дрънка даскала лъжи. Как е трудно, ако вземе
някой твоите блага! Най-достойни са делата
на търговците сега.''
''Дори и златото не струва пред благовонното листо:
за лев хитреца го купува, а го продава той за сто.''
''С богатство всеки ще се слави
навред под тоя небосклон,
парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Когато умният търговец
навлезе в чуждата мера,
той лесно може да натрупа
от чуждото добра пара.
''Газели, гарвани страхливи,
смутени в чуждите места,
несигурни и мързеливи,
посрещат в своя дом смъртта."
''Където слънце не пече,
където вятър не минава,
прониква винаги умът
на този, що го притежава.''
''Щом кашляш - не кради, не грабвай
ти ножа сънен - ще заспиш,
а щом си болен - яж по-малко,
тъй само ще се съхраниш.''
''Ако раздори без причина
сред този дом царят безспир,
то по-добре не идвай в него,
за да запазиш своя мир.''
''Щастлив е, който не познава
грабеж и гибел на рода, жена
си в чуждата прегръдка,
а пък приятеля в беда."
''Наистина е жалък, който
от алчност или страх спокойно
може да приеме
смъртта на своя брат.''
''Към слепия , гърбавия
и към жената с три гърди
най-благосклонна бе съдбата
за глупостта им от преди."
Абонамент за:
Публикации (Atom)