"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 19-та до 24-та

Стратегеми на сраженията с няколко участници

Стратегема деветнайсета: 
Издърпай съчките от огнището

Не противодействай открито на силата на врага, постепенно отслабвай опоратат му.

Тълкуване:

Водата кипва под действието на сила и това е силата на огъня. Огънят е силата Ян, заключена в силата Ин, и тя е толкова голяма, че не можеш да докоснеш огъня.

Съчките са опората на огъня, от която той взема своята сила. Те дават жарта, но сами по себе си не са горещи и спокойно можеш да ги вземеш в ръце.

Така можеш да разбереш: дори силата да е толкова голяма, че не допуска до себе си, възможно е да унищожиш опората й.

Стратегема двайсета: 
Мъти водата, за да хванеш риба

Да се възползваш от открития раздор във вражеския лагер, да извлечеш изгода от неговата слабост и от липсата на постоянство.

 Тълкуване:

По време на размирици и бунтове се появяват множество противоборстващи сили.

Най-слабите от тях са крайно непостоянни в избора на съюзници и противници.

На плахия и неспособен да предвижда събитията противник можеш тозчас да му наложиш волята си.

В "Шест наставления" се казва: "Войска, обзета от паника, отряд, непризнаващ воинския ред, воини, които се плашат един друг с могъществото на неприятеля, блуждаещите във войската уплашени погледи и смутен шепот, стряскащите слухове, които се разпространяват сред войската въпреки забраните, съмненията, изричани от хиляди уста, воини, които вече не се страхуват от неизпълнение на заповедите и са изгубили всякакво уважение към военачалниците - ето верните признаци за слабостта на войската.''

Стратегема двайсет и първа: 
Златната цикада хвърля люспите си

Винаги запазвай уверения си вид.

Не допускай слабости в своята позиция. Така ще можеш да не позволиш на съюзника да се поддаде на страха и да не дадеш на противника повод да те нападне.

Тълкуване:

Когато влизаш в бой заедно със съюзник срещу общ неприятел, необходимо е отстрани да оцениш обстановката като цяло.

Ако в хода на сражението се появява нов противник, нужно е да се избегне атаката му, запазвайки първоначалната позиция.

Ето това се нарича ''златната цикада хвърля люспите си'', този похват не означава бягство от боя, а сякаш раздвоение: войската прави скрита маневра, докато знамената и бойните й барабани не издават истинските й придвижвания. Похватът позволява да се приспи бдителността на противника и да се избегне паниката в редиците на съюзника. И единият, и другият няма да разберат какво е станало, докато войската не възстанови първоначалната си позиция. Впрочем такава маневра може да мине и съвсем незабелязано.

Похватът "златната цикада хвърля люспите си'' означава, че насочваме най-добрите сили на войската срещу новия противник, запазвайки непокътната позицията в боя срещу първоначалния противник.

Стратегема двайсет и втора: 

Затвори вратата, за да хванеш крадеца

Ако противникът е малоброен, обкръжавай го на място и го унищожавай.

Тълкуване:

Необходимо е да се затворят всички врати в къщата и да се хванат крадците. Така трябва да се направи не защото крадците са много опасни, а за да не им дадат убежище в другия лагер и да ги използват срещу нас.

Такива крадци са например специалните войски на неприятеля или разузнавачите, на които е възложено да действат в тила ни.

В книгата ''Удзъ'' се казва: "Предположете, че сте скрили в обширна равнина само един разбойник, но който е готов да умре. Хиляди души ще го преследват и ще вперват поглед като сови, ще се озъртат на всички страни като вълци. Защото всеки от тях ще се страхува онзи внезапно да не изскочи и да го убие. Ето защо стига един човек, решен да се сбогува с живота, за да се всели страх в хиляди души.''

Оттук произтича правилото за преследвачите: ако разбойниците имат възможност да избягат, те ще се бият до последно, без да се страхуват от смъртта; но ако нямат никакви пътища за отстъпление, лесно се предават на милостта на победителите. В други случаи  преследването на малоброен враг изобщо е безполезно и дори заплашва с неприятности.

Ето защо малобройната вражеска група трябва да се обкръжи на място и да се унищожи. В противен случай враговете могат да избягат.

Стратегема двайсет и трета: 
Бъди приятел с далечния и воювай с ближния

Когато сме притеснени в позицията и сковани в действията си, трябва да извличаме полза от слабостите на близкия противник и да избягваме да водим война срещу далечен противник.

Тълкуване:

По време на война, в която участват много страни, възникват множество различни съюзи и в тях всеки търси изгода за себе си.

Война срещу далечен противник се води трудно, а съюз с него е лесно да се сключи. Съюзът с близък партньор обаче, ако той внезапно се наруши, заплашва с поражение.

Фан Суе съобразявал плановете си с географското положение на царствата и напълно осъществявал този принцип.

Стратегема двайсет и четвърта: 

Искай да минеш през Го, за да го нападнеш
 
Някой слаб е притиснат между двама силни врагове. 

Противникът заплашва да го подчини на себе си. 

Под предлог да помогна на слабия укрепвам позициите си.

Тълкуване:

Достъпът на войските до земите на слабия съсед не може да се осъществи само с помощта на красиви думи. Трябва съседът да разбере, че като не пусне войските ми, ще изложи себе си на заплаха не само от нашествие на противника, но и от война на два фронта.

Ако в такава обстановка противникът започне още по-упорито да заплашва съседа си, много лесно ще бъде да използва отчаянието и страховете му, за да постигне всичко дори без да използва сила. Тогава може да се превземе цялата територия дори без да се задействат войските.

"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 13-та до 18-та

Стратегеми на настъпателните сражения

Стратегема тринайсета: 
Удряй по тревата, за да уплашиш заека

Ударът, нанесен напосоки, ще позволи да си изясниш истинското положение на нещата.

Обмисли последствията от тази проверка - и пристъпвай към решителни действия.

Тълкуване:

Противникът не разкрива своите сили - значи е замислил някаква хитрост. Тук не бива безгрижно да вървиш напред. Трябва да потърсиш къде се крие опасността.

Стратегема четиринайсета: 
Завладей труп, за да си върнеш живота

Когато можеш да вършиш нещо за себе си, не давай да те използват.
Когато нищо не можеш да направиш, старай се от нещо да се възползваш.
Използвай онзи, който не може да действа, така, че да ти служи.

 Тълкуване:

Когато идва времето да се определи приемникът, от всички страни издигат на престола издънката на прекъснал се клон на царстващата династия. Такъв е смисълът на похвата: ''Завладей труп, за да си върнеш живота.'' Такива са войните, които се водят от името на друг човек.

Стратегема петнайсета: 
Накарай тигъра да напусне планината

 

Дочакай времето, когато противникът ще се изтощи.

Използвай някого да го вкара в капана.

Тълкуване:

В книгата ''Сун Дзъ'' се казва: ''Да нападаш най-непристъпните крепости е лоша стратегия.'' Онзи, който се хвърля да щурмува добре защитени позиции, се обрича на неминуемо поражение. Ако позициите на противника са по-добри, не бива да влизаш в сражение с него на това място.

Когато противникът е организирал здрава отбрана, само съблазънта за голяма придобивка може да го накара да напусне позициите си.

Ако противникът освен всичко останало разполага и с предимство в силата, трябва да чакаш, докато силите му се изтощят, и тогава ще бъде възможно той да бъде победен само като се съберат в едно всички ресурси - природни и човешки.
 

Стратегема шестнайсета: 
Искаш ли да го хванеш, по-напред му дай да се оттегли

Притиснатият противник още ще се сражава.

Противник, който има път за бягство няма да се сражава.

Преследвай го и не му давай дъх да си поеме, но не го притискай много. 

Когато силите на противника се свършат, волята му да се сражава ще се изпари.

Разпръсне ли се вражеската войска, ще можеш да я плениш, без да пролееш и капка кръв.

Тълкуване:

Да позволиш на противника да избяга не значи да го пуснеш. Трябва да го преследваш, като оставаш на известно разстояние от него. Казано е: ''Преследвай плътно, но не притискай'' (''Сун Дзъ''). Да не го притискаш тук не значи отказ от преследване, просто не бива да принуждаваш противника да се бие.

Стратегема седемнайсета: 
Хвърли тухла, за да спечелиш яспис

Да размениш нещо заради друго подобно, но с различна стойност, и да получиш печалба.

Тълкуване:

Има твърде много начини да направиш изгодна размяна, но най-добрият е да дадеш фалшификат вместо нещо истинско, като му придадеш нужния вид и така да породиш у хората желание да го притежават.

Да примамиш неприятел с развяване на знамена, с бой на барабани, значи да представяш фалшивото за истинско.

Да подмамваш неприятеля, като изправяш срещу него стари и млади или като му оставяш продоволствените си запаси, значи да размениш нещо евтино за онова, което се цени скъпо.

Стратегема осемнайсета: 
За да заловиш разбойниците, първо трябва да хванеш главатаря им
За да развържеш здрав възел, първо премахни главатаря, сетне всичко само ще се развърже.

Тълкуване:

Щом си удържал победа, трябва да вземеш всичко, което може да се отнесе. 

Да вземеш малка плячка и да отминеш голямата - това е по-изгодно за обикновените войни, тягостно за командирите и опасно за предводителя на цялата войска.

Как да заловиш предводителя: като не обръщаш внимание на знамената и флаговете, а следиш откъде идват заповедите, които определят движението на войските.

"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 7-ма до 12-та

Стратегеми на сраженията при равновесие на силите

Стратегема седма: 
От нищо да направиш нещо

Изкуството на измамата значи първо да измамиш, сетне да не мамиш.

Когато неизмамата изглежда като измама, това е истинска измама.

Първо малка измама, после голяма измама, накрая - истинско нападение.

Тълкуване:

Когато нямаш нищо, а показваш, че уж притежаваш нещо - ето това е измама. Измамата обаче не е задълго и бързо се разкрива. Ето защо носещото не може постоянно да носи. Ако от нищо направиш нещо, тогава измамата ще стане действителност, празното ще стане съдържателно. С несъществуващо нещо не можеш да победиш врага. Сътвори от него нещо съществуващо и врагът ще бъде сразен.

 Допълнителни мнения

Сун Дзъ: 
''Изкуството на пълководеца е изкуството да мамиш.''

В своя трактат за воинското изкуство Йен Биншан казва:

''Няма нищо по-важно от това да знаеш как да измамиш неприятеля:

да го измамиш с похватите си;

да го накараш да се излъже в собствените си похвати;

да го измамиш, защото той е честен;

да го измамиш, защото е алчен;

да го измамиш като поощряваш невежеството му;

да го измамиш като не пречиш на неговото хитроумие.

Можеш да предприемеш измамна атака, а после да нанесеш истинския удар, като накараш противника да осъзнае грешката си, след което да го измамиш още веднъж...''

Стратегема осма: 
Тайно да действаш в Чънциен

Първо покажи настъпателни действия. Когато противникът, сигурен в превъзходството си, в отговор нищо не предприеме, възползвай се от пасивността му.

 

 Тълкуване:

По време на война необичайните действия трябва да се прикриват с действия, които биха били обичайни (при дадената обстановка). Без да се предпиемат обичайните действия, не е възможно да се извлече полза от необичайните.

Стратегема девета: 
Да наблюдаваш пожар от отсрещния бряг

 

Нека във вражеския стан назрява раздор и метежът неумолимо се разгаря. Стой далеч от това и чакай, докато настъпи крахът. Взаимните разпри и погледите, пълни с омраза, са верен признак, че врагът ще се погуби сам.

Тълкуване:

Когато духът на раздора се е възцарил във вражеския стан, достатъчен е само лек натиск, за да сразиш врага. Да се оттеглиш назад и да стоиш настрана - значи да позволиш на метежа да се разпали сам.

Стратегема десета: 
В усмивката да криеш нож

Печели доверието на противника и му внушавай спокойствие; после осъществявай тайните си планове. Подготвиш ли всичко както трябва, нападай без колебание и не давай на врага да се опомни.

Тълкуване:

В книгата ''Сун Дзъ'' се казва: ''Ако противникът се държи плахо, но се подготвя, значи ще последва нападение. Ако предлага да сключите мир без предварителна уговорка, значи определено е намислил хитра измама.'' Наистина, лъстивите думи и любезните маниери на  врага са външните признаци на замисли, предвещаващи гибел.

Стратегема единайсета: 
Пожертвай сливата, 
за да спасиш прасковата

Ако обстановката не позволява да минеш без загуби, пожертвай слабата позиция, за да укрепиш още повече силната. 

Тълкуване:

Във всяко противоборство двете страни имат силни и слаби страни. Пълна победа се случва рядко. Побеждава онзи, който съумее по най-изгодния за себе си начин да изправи силните си страни срещу слабостите на противника. Има обаче и един таен похват, заключаващ се в това да надвиеш силните страни на противника, като използваш собствените му слабости.

Стратегема дванайсета: 
Да откраднеш овцата, 
изпречила се на пътя ти

И най-малката слабост дори непременно трябва да се използва. И най-малката изгода дори в никакъв случай не бива да се изпуска. Малката слабост на противника е моето малко преимущество.

Тълкуване:

Когато голяма войска прави маневри, в позицията й възникват множество слаби места. От тази слабост трябва да извличаш изгода, без да влизаш в открит бой. Този принцип е подходящ за там, където печелиш победа, и там, където търпиш поражение.

"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 1-ва до 6-та

Шест по шест - трийсет и шест.
В пресмятането се крие войнско изкуство,
войнско искуство е заключено в пресмятането. 
Силната и слабата страна взаимно
си разменят позициите,
ключът към победата се крие в тези промени.
Невъзможно е предварително стратегема да измислиш,
измислиш ли я - ще е безполезно.

Хексаграма Кун

Тази хексаграма, съответстваща на максималния покой и отстъпчивост, по такъв начин изразява висшия смисъл на мъдростта на трийсет и шестте стратегеми, което е не друго, а безкрайно действеният покой, всеобхватното изплъзване, въздесъщото отсъствие. Съществува определен ред за разположение на хексаграмите, в който хексаграма Кун стояла на първо място.

                                     

                                                  Тълкуване

Пресмятайте отново и много не се оповавайте на принципите. Тези принципи сами ще се разкрият в разчетите ви, а същността на пресмятането не бива да се разказва. Да виждаш в изкуството на войната само изкуство и да не знаеш, че това изкуство се базира на точни разчети - значи да не знаеш как да използваш изкуството.

Уловките и интригите в изкуството на войната винаги произтичат от естествения ход на събитията и от човешките чувства. Най-малката несръчност при използването им неминуемо ще породи подозрения и ще повлече след себе си смут в умовете. Тогава няма да можеш да използваш нито един похват. И още трябва да напомним, че трийсет и шестте стратегеми са разделени на шест раздела от по шест стратегеми.

Първият раздел е посветен на стратегемите на победоносните сражения; Вторият - на стратегемите на сраженията при равновесие на силите; Третият - на стратегемите на настъпателните сражения; Четвъртият - на стратегемите на сраженията с няколко участника; Петият - на стратегемите на сраженията съвместно с трета страна; Шестият - на стратегемите на губещите сражения.

Допълнително мнение: В ''Канон за войната със сто глави'' (11в.) се казва: ''Във въпросите на военната статегия в началото на всичко стои планът. Преди да започнеш военни действия, трябва да имаш ясна представа за способностите на военачалниците, да знаеш силните и слабите страни на двата лагера, числеността на войските, особеностите на местността, в която се разгръщат бойните действия, а също и подкрепленията, на които могат да разчитат в двата лагера. Едва тогава можеш да започнеш да действаш..."

                     Стратегеми на победоносните сражения

Стратегема първа: Измами владетеля, за да отидеш оттатък морето.

Който се стреми всичко да предвиди,

губи бдителността си.

Когото всеки ден виждаш, той не поражда подозрения.

Ясният ден скрива по-добре от тъмната нощ.

Всичко да разкриеш - значи да не издадеш нищо.

Тълкуване

За онзи, който крои нещо, няма полза от нощната тъма и потайните места. Да крадеш в среднощен час, да грабиш в затънтена уличка - това са постъпки на невежите и неуките. Мъж, който разбира от хитрости, не прави така.

Стратегема втора: Обсади Уей, за да спасиш Джао.

По-добре да разделиш враговете,

отколкото да им позволиш да са заедно.

Нападай там, където отстъпват.
Не нападай там, където дават отпор.

Тълкуване

Да се справяш с неприятеля е все едно да насочваш движението на водите: там, където противникът настъпва, отбивай в страни натиска му, както отбиваш водния поток; там, където противникът е слаб, запълвай пустотата в отбраната му, сякаш изграждаш бент в застояла вода.

Стратегема трета: Да убиеш човек, възползвайки се от чужд нож.

 

С врага всичко е ясно, но за приятеля не си сигурен.

Използвай приятел, за да премахнеш враг,

а ти самият не прибягвай до сила.

Тълкуване

Намеренията на врага вече са очевидни, но в борбата влиза трета сила. Трябва да се възползваш от силата на този трети, за да победиш врага.

Стратегема четвърта: Спокойно чакаш, докато врагът се умори.

Силите, притискащи врага,
не произтичат от открито противоборство.

Тълкуване

Хитростта се заключава в това да се постави противникът в неизгодно за него положение. В книгата за воинското изкуство "Сун Дзъ" се казва: ''Онзи, който пръв заеме бойното поле, притежава предимството на покоя. Онзи, който идва по-късно, изтощен от похода, тозчас трябва да влезе в бой. Ето защо мъдростта на пълководеца се състои в това да се примами неприятелят на мястото, което той е избрал, и да не му се позволи да заеме изгодно за него място.''

Стратегема пета: Да извършиш грабеж по време на пожар.

Ако врагът е понесъл голяма загуба,
възползвай се от случая - извлечи облага за себе си. 

Тълкуване

"Силният натрапва закона си на слабия." Ако врагът е сразен отвътре, заграбвай земите му. Ако врагът е сразен отвън, завладей народа му. Ако поражението е отвътре и отвън, завземай цялата държава.

Стратегема шеста: Вдигаш шум на изток, нападаш на запад.

Духът на неприятеля и редиците му са объркани.
Ето благоприятен момент за внезапно нападение.

Тълкуване

"Владетелят трябва да държи оръжието готово, за да победи бушуващата стихия."

''ИСУС НЕ Е УМРЯЛ НА КРЪСТА''

"Възкръсването на Исус Христос е възможно, но не и възкресението на Християнството. Всъщност, Исус никога не е умирал на кръста. Когато говорим за разпятие - то са нужни поне 48 часа, преди човек да умре. И не е имало случей, в който някой да е бил разпънат на кръстa в продължение на почти 6 дни, без това да доведе до смърт. Тъй като Исус е бил свален от кръстa едва шест часа след като е бил разпнат, то не е възможнo той да е умрял на него. 

Било е конспирация между богат симпатизатор на Исус и Пилат Понтийски - да разпънат Христос колкото се може по-късно през деня в Петък, защото в Събота евреите спират всякаква дейност. Техният "Сабат'' (Събота) не разрешава да се върши никаква работа. И така в Петък вечерта всичко спира. Сделката била Исус да бъде разпънат късно следобяд, така, че преди залез слънце, той да бъде вече свален. Може би е бил в безсъзнание поради това, че е загубил много кръв. Но той не е бил мъртъв! 

След като е свален от кръста, е държан в пещера. И така преди Събота да приключи и евреите да го разпнат отново, неговото тяло е било ''откраднато'' от неговите последователи. Гробницата била намерена празна. А Исус бил отведен от Юдея колкото се може по-бързо. И след като той бил отново здрав и възтановен - отишъл в Индия. И живял дълъг живот - 112 години... в Кашмир.''
                                        .......

"Но Християнството не може дори да направи добър заговор, за да се възроди, да възкръсне. Има голямо движение измежду християнските теолози и те правят отчаяни опити. Самите им усилия показват, че ще се провалят. В действителност, усилията им са нелепи.''

''Има един теолог, който казва: ''Няма Бог, и ние трябва да приемем безбожното християнство''. Той знае, че е невъзможно да покаже Господа на идното поколение; на младия и свеж ум не е възможно да докажеш Бога, както го описва религията. Дните на тези вярвания приключиха. Епохата, в която живеем е на науката: трябва да доказваш, да дадеш доказателство, никой няма да повярва в нещо, само като го кажеш. И така, той е готов да пожертва Бог, за да спаси християнството. Какво би останало от християнството без Господ? 

Има един друг теолог, който пък казва, че е готов да повярва, че може би Исус е само мит и никога не е съществувал. Трудно е да се докаже както съществуването на Христос, така и на Бог, защото никоя съвременна литература не споменава дори името му. Не съществуват други доказателства, освен четирите евангелия, оставени от учениците му, които не могат да се нарекат доказателство. И този човек е готов да отрече Христос, за да спаси християнството, но какво би било то без него, без Господ. Те са толкова отчаяни да спасят религията, че не виждат последствията от това, което правят.

Друг пък казва, че не е имало никакви чудеса; всички чудеса били изобретения на последователите. До момента, в продължение на две хиляди години, християнството е зависело от чудесата. Това са нейните основи, които доказват по-добре от която и да е друга религия, нейната роля, защото Гаутам Буда не ходи по вода, Махавира не може да съживи мъртвец, Кришна не може да излекува болните просто като ги докосне, Мохамед не може да прави вино от вода.''

''Не можеш да докажеш, че има чудеса, и защото не можеш да го докажеш, създаваш подозрения относно Исус. Значи е по-добре да отречеш чудесата; най-малкото поне съмнението за Христос ще отпадне. Но вие не разбирате последствията: без чудеса, Христос е нищо. Без чудесата Буда остава същият, защото той никога не е правил такива. Хората са го обичали не заради това. А заради яснотата на неговото възприятие, да вниква в същността на нещата, да даде на хората прозрение да трансформират живота си. Ходенето по вода е просто глупаво. Дори ако можеш да го правиш, пак не е чудо, а просто глупост, тъй като ти ще си останеш същият. Няма да излезеш от водата преобразен.''

Източник 1
Източник 2

Превод от английски: Yenislava

"ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЧОВЕК ДА УМРЕ В СЪЗНАНИЕ?''

ДУША - ''УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ИЗБРАНИ МИСЛИ ПО ТЕМИ''

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание.

Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание.

Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани.

Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.

Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие.

Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъф­тяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов.

А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта.

Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.
В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.”

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ѝ ближни.
И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ѝ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.

Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената.
Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите от­но­шения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.

Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли  ли се душата, той пак става обикновен човек.

Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае.

И тъй, помни:
Ти си душа, не тяло!
Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.