ЛЕГЕНДАРНИЯТ СЪЗДАТЕЛ НА ВЪТРЕШНИТЕ СТИЛОВЕ-ТАЙ ДЗИ ЦЮАН, ДАОСКИЯ МОНАХ ДЖАН САНФЪН

Легендарният създател на вътрешните стилове - Тайдзицюан
( Юмрукът на Великия Предел)

Даоският монах ДЖАН САНФЪН

Смята се, че Джан Санфън е бил прочут даос от планината УДАН, роден в годината Динуей (1247), четвърти месец, девети ден, в часа на заека.
За него се разказвали различни легенди. Казвали, че тренирал със сабя на лунна светлина и играел Тайдзицюан през тъмна нощ, за да придобие вътрешна сила. Чрез медитация просветлявал човешката си природа, а в дъждовни нощи четял класически текстове. Когато ходел по снега, не оставял следи, а с дихателни упражнения можел да разтопи лед на голямо разстояние около себе си. Когато медитирал, енергията му била толкова силна, че развявала расото му, а стените на манастира се клатели.
Според една от легендите Джан Санфън създал бойното изкуство Тайдзицюан (Юмрукът на Великия Предел), наблюдавайки двубоя между жерав и змия. Този двубой продължил дълго, тъй като жеравът не можел с острия си клюн и резките си движения да улови извиващата се около него змия. Тогава Джан разбрал, че "мекото" може да победи "твърдото".
Тази легенда със сигурност е използвана като първообраз за създаването на легендата за монахинята Ън Муи, създала нов стил, докато наблюдавала боя между жерав и лисица. Този нов стил бил преподаден на Им Винг Чун, която разпространила впоследствие стила, именуван на нейно име.

Според една друга легенда божеството Хъйди - даоският бог на войната, покровител на Севера - предал по време на сън специфични и невиждани дотогава движения на Джан Санфън.
Сутринта, когато излязъл от манастира, Джан бил нападнат от над сто разбойници, но той успял да ги победи с лекота.
Джан Санфън не одобрявал грубите форми и силови движения на Шаолинцюан и създал мек, защитен метод, който нарекъл Нейдзя (Вътрешна система, Вътрешно направление).
Дзин Имин в "Удан Цюай Шъ Ми Дзиен" ("Тайните на изкуството Удан) твърди, че част от ръкописа на Джан Санфън още е запазен. Ето част от него:

Трактат, приписван на Джан Санфън

"По време на изпълнението и на най-незначителното движение цялото тяло трябва да бъде отпуснато и бързо, всички негови части да са "свързани" по между си. Трябва да се стимулира диханието, да се съсредоточава духовната мощ вътре (в себе си), движенията да нямат разкъсвания или спирания, а да се изпълняват слято.
Енергията се заражда в стъпалата, набира сила в краката и бидейки отправена в таза, отива до пръстите на ръцете. Стъпалата, краката и торсът образуват съвършено единство. Благодарение на това и в настъпление, и в отстъпление винаги можеш да заемеш изгодно положение. В противен случай тялото се "разстройва". Причината за този недостатък трябва да се търси в неправилното положение на краката и таза. Този принцип е приложим за всички видове бойни изкуства. В основата на действията не лежи нещо външно, а "вътрешното" намерение.
"Горе" не се движи без "долу", дясната страна - без лявата, напред - заедно с движение назад. Ако имаш намерение да отидеш "нагоре", трябва да отпуснеш мисълта "надолу" - това е същото, когато се опитваш да изкорениш растението - първо натискаш корените на растението, те се счупват и то лесно се поддава на изваждане. Трябва ясно да различаваме "празното " и "пълното", защото положението на всяка част от тялото в даден момент може да бъде описано посредством тази символи. Тези принципи са в постоянно взаимодействие."

В текста Джан Санфън определя разликите между Вътрешните и Външните системи:
- Външни: акцентуват върху регулация на дишането, тренировка на костите и мускулите, способност да напредваш и да се оттегляш, единство на твърдо и меко;
- Вътрешни: акцентуват върху тренировката на костите и мускулите, упражнения Цигун, подчиняване на нападателя с покой.
Това разграничение помага да се заличат някои грешни представи за разликите между системите. И двете системи притежават онова, което обикновено се счита и за външни и за вътрешни характеристики. Уайдзя (Външните системи) всъщност се отнася към "света отвън" както съществуването на будистите в манастира (извън света, а не толкова до позициите).
Джан Санфън не е първият, който използва наименованието "вътрешен" за бойни цели. И други вътрешни методи, с основен термин Нейгун (вътрешна, психическа работа), датират от ранните даоисти.
Почти всички вътрешни школи, към които се числи и ВингТсун, използват подобни легенди за създаването на своите стилове. Затова обединяващият първообраз на даос-мъдрец, получил просветление или вдъхновение, се концентрира в монаха отшелник в планината УДАН – Джан Санфън. В неговият трактат звучат концепциите и принципите на един суров ВингТсун, които след време ще бъдат разработени и допълнени от поколенията майстори, развивали стила.

Митологичното направление в развитието на тайдзи цюан се основава на даоистките учения на Чен Бо (Chen Bo) и Джан Санфън (Zhang Sanfeng). Чен Бо е известен със създаването на мистическата система люхе бафа (Liu He Ba Fa) – учение за шестте хармонии и осемте метода, които той «извлича» от съня си. А Джан Санфън, според една версия, постига откровение, в което Управителя на Севера му предава знанието за усъвършенстване Великия предел.

Санфън е даоисткото име, което Джан Дзюнбао (Zhang Junbao) получава след като преминава инициация. Оттегляйки се от света и съблазните му, Джан прекарва дълги години в странстване и води аскетичен начин на живот. Той посещава много свещени места и се обучава при различни майстори, в това число и при безсмъртни такива, като накрая сам постига безсмъртие.

Джан Санфън се смята за основател на даоистката школа Инсиен-пай (Школата на скритите безсмъртни). Той е също така автор на много от фундаменталните трудове по даоистка алхимия. Основното му постижение обаче е създаването на матрицата на Великия предел (тайчи), която се състои от 13 формули. Тази матрица застава в основата на системата тайчи, която достига до наши дни в традиционната форма лао-дзя на семейство Чен.

Биография
Прието е да се смята, че Джан Санфън е роден в провинция Дзянси, югоизточен Китай, в полунощ на 9 април 1247 г. (тази дата се отбелязва като международен ден на тайчи). До нас са стигнали сведения, че в младостта си Джан Санфън е бил правителствен чиновник, учил е бойни изкуства в Шаолин, живял е в планините край Трите върха (Санфън), след което живял десетки години като даоистки монах, целител и мъдрец в храма на планината Удан. Ако легендите за това, че Джан Санфън е живял 200 години са верни, то тогава излиза, че той е бил свидетел на управлението на три династии – Сун, (Song), Юан (Yuan) и Мин (Ming).

Съществува и друга версия, която твърди, че е имало двама майстори с едно и също име. Единият от тях бил роден в годините на управлението на династията Сун (960—1279 гг.) и живял на планината Удан (Wudang) като отшелник. Той успял да обедини техника от тринадесет пози с други даоистки практики и изкуства и така създал уникалния стил на вътрешните бойни изкусвта, който станала много популярен сред даосите, живяли и обучавали се в Удан.

Вторият майстор Джан Санфън (1279—1368 гг.) бил родом от Ичоу (Yichou), провинция Ляодун (Liaotong). В даоистките среди го наричали Чуан И (Chuan Yi) или Чуан Ши (Chuan Shi). Той също живял на планината Удан и бил много почитан като даоистки майстор, който владеел удивителна магическа и изцелителна сила. Той живял много дълго и бил много популярен сред местните жители.

Легенди за Джан Санфън
Първите легенди за Джан Санфън са свързани с историята на император Чъндзу (Chen Zu, 1403—1424 гг.), който издал указ да се открият Джан и другите даоистки майстори. През 1459 г. Джан Санфън бил обявен за безсмъртен и, както в случаите с повечето светии, разказите за чудната му сила и способности станали част от фолклора на уданските планини.

Уданските планини още от древността се славят с големия брой даоистки храмове, манастири и отделно живеещи отшелници. Може да се каже, че Удан е бил огромен научен център още от началото на VII в. н. е. Тук се изучавали в дълбочина даоистки практики, традиционна китайска медицина, възможностите за използване на различни билки, изкуството за отглеждане на селскостопанска продукция, медитация, както и уникални техники за увеличаване на продължителността на живота. Джан Санфън бил свързан практически с всички аспекти на уданската култура.

Със собсвените си ръце той построил за себе си едно просто жилище. Практикувал ежедневно, откривал в тишината Великото дао и изучавал трактатите на древните майстори. В същото време за него било недостатъчно просто да се потапя в знания – Джан Санфън високо ценял значимостта на живия опит. През целия си живот той обиколил много места, като по няколко пъти се връщал в отделни древни манастири и многократно се качвал на именити планински върхове, за да обменя знания с други майстори и да стигне до нови измерения на живота.

Знае се, че Джан Санфън е бил неведнъж на знаменитата даоистка планина Лаошан, която се смята за най-високата крайбрежна планина в Китай. В определен исторически период в миналото, благодарение на уникалното си географско положение и богатата си култура, Лаошан била истинска люлка и център на даоисткото учение. Даосите от Лаошан се славели с дълбоките си познания по философските и религиозни въпроси и уникалните си физически способности. Част от популярността си планината придобила в частност заради това, че тук на два пъти се е установявал и живял Джан Санфън (в периода на династията Мин).

Алтернативната история на тайчи
Справедливостта налага да представим и алтернативната гледна точка към историята на създаването на тайчи. През последния половин век изследователите и историците твърдят, че заслугата за създаването на стила тайчи в практическия му вид – различните форми, техниката «бутащи ръце» (туйшо), последователностите с меч и прът, упражненията цигун и цялата теоретична база, които познаваме чрез съвременните стилове Тайчи (школите Чен, Ян, У, Сун и др.) – принадлежи на пълководеца и майстора на бойни изкуства Чен Вантин (Chen Wangting, 1600-1680) от село Чендзягоу (Chenjiagou), провинция Хенан. Но дори и да приемем тази версия, то съгласно основния трактат на семейство Чен, откриваме същото основаване на 13 формули, което говори за връзки с идеите на тайчи като изкуство на 13 формули.

Преди всичко истината, както винаги, е някъде по средата. Народите на Китай, Тибет и Индия в продължение на хилядолетия са използвали различни упражнения за подобряване на здравето, лекуване на болести, възстановяване на жизнените сили и увеличаване на продължителността на живота. Тези оздравителни техники съществуват повече от 4000 години, а бойните изкуства, разбира се, имат също толкова древна история.

Майстор Джан Санфън, както и Бодхидхарма от Шаолин, са преди всичко някакъв ориентир, легендарен персонаж, който символизира многовековната история на бойните изкуства, практиките за работа с тялото и духа и пр. Подобни персонажи са преди всичко събирателни образи, които въплъщават някои архетипни представи за света, мъдреците, лечителите и противопоставят спокойния обезпечен живот на миряните на търсенето на истината и изследването на човешките възможности.

Актуалността на учението на Джан Санфън
Когато изучаваме живота и историята на тези персонажи, реални и измислени, трябва по-скоро да ги запитаме: «Какво успяхте да разберете и научите, което може да бъде от помощ за нас?». Вслушваме се в съветите им и понякога следваме препоръките им. Понякога се усмихваме пред особените им черти и се опитваме да отделим в съдбите им възможното от приказното ...

Съществуват много предания, които приписват на Джан Санфън удивителни възможности – способността да изчезва и да се появява по собствена воля, умението да предизвиква дъжд и да предотвратява различни бедствия, способността да гони зли духове, шамански способности, специални техники за поразяване на врага, методи за успокояване на обезпокоени души и удивителни способности за гадаене. Приписват му още способността да живее в добро здраве над сто и петдесет години, да се възкресява от мъртвите, както и знание за постигането на вечен живот.

ТИЕН- СЮЪ-ЦЮАН-ШУ - "ПОСОЧВАНЕ НА ГРОБА", "ИЗКУСТВОТО НА СМЪРТОНОСНОТО ДОКОСВАНЕ" или "ОТРОВНАТА РЪКА"

УБИЙСТВА ПО ТЕРЛИЦИ

Тиен-Сюъ (Дим-Мак) -“ПОСОЧВАНЕ НА ГРОБА” популярно като “ИЗКУСТВО НА СМЪРТОНОСНОТО ДОКОСВАНЕ” или “ОТРОВНАТА РЪКА” в китайското У-Шу.

Изкуството за поразяване на виталните точки

 В биографичната книга за Т.Т.Лян от Стюарт Олсон, издадена наскоро се споменава една апокрифна история свързана с големия майстор на Тай Дзи - Чън Манчин. Лян и Чън участвали в голяма демонстрация на Тай Дзи в Тайван, в началото на миналия век. Демонстрацията минала блестящо и майстор Чън Манчин вече с основание се считал за "№1 в Тай-Дзи". На демонстрацията присъствали като наблюдатели и няколко стари майстори на Тай-Дзи, които не афиширали своето изкуство, но по него време се били отделили от Ян фамилията, тъй като считали, че оглавилия школата Ян Ченфу не е достоен приемник и не обладава необходимото майсторство. 

След като демонстрацията приключила, един от тези майстори се приближил до Чън Манчин, поздравил го за доброто представяне, след което го потупал по рамото и си отишъл.
 На другия ден Чън Манчин се почувствал много зле, рамото и ръката, където майсторът го "потупал" били отекли и блокирали. Заедно със своя ученик Лян те се досетили, че му е било приложено Тиен-Сюъ (Изкуството на смъртоносното докосване). Потърсили стария майстор и му се извинили за непочтителното отношение. А той се усмихнал и казал на Чън следното: "Добре, че дойдохте навреме, защото след още два дни щеше вече да е късно!… Трябва да бъдеш по-внимателен и самокритичен относно изкуството. Ти не само не си №1 в Тай-Дзи, но не си и №100!…" След това майсторът го излекувал чрез точков масаж (анмо) и втриване на билкови балсами. 

След този случай майстор Чън Манчин имал огромен респект към Тиен-Сюъ и старите майстори. Когато се готвел за втория си двубой с известния майстор У Менся, той се обучавал в продължение на 5 години в Тиен-Сюъ при двама известни майстори.
 Тиен-Сюъ (буквално: "Посочване на гроба") е известно също и като Дим-Мак на Кантонски диалект. Тиен-Сюъ е известно още като "Изкуство на смъртоносното докосване" или "Отровната ръка" в китайското У-Шу. Това изкуство идва още от древни времена и е свързано с традиционната китайска медицина и акупунктурата. 

През 803г. китайският лекар Тао Хенян, който бил експерт по акупунктурата и запленен по анатомията, предоставил знанията си в услуга на бойните изкуства. Той създава един стил на У-Шу наречен Тиен-Сюъ-Цюан-Шу ("Юмручно изкуство за пипане на нервните центрове"). Този стил се ръководи от правилото, че и най-слабия удар върху "сърцето" струва повече с удара с брадва по другите части на тялото. За тази цел Тао Хенян разработил методика за атакуване на жизненоважните центрове по човешкото тяло. Първата част от обучението се състои в изучаване начина на атакуване и точната локализация (топографска анатомия) на виталните точки, както и яснота за последствията от въздействието (парализа, вцепеняване, безсъзнание, блокировка на жизнените функции и смърт). Втората част от обучението включва лечебни процедури и контравъздействия, оказване на първа помощ (Каппо или Куацу) и прекратяване действието на ударите със "забавено действие". 

 Прототипът на виталните точки (на брой над 700) е даден още от митичния жълт император Хуан Ди и са описани в неговия трактат "Ней дзин Хуан Ди" ("Канон на вътрешната медицина на Жълтия император"). Лекарят Хуа То, прочут в древността, също работил над тях и открил обезболяващи точки използвани за анестезия при сложни операции. Малко по-късно Хуан Фуми (215 - 282г.) написва книгата "Цзя и дзин", посветена на чжен-цзю терапията (акупунктурата), където се описват 649 точки. С течение на времето всички тези знания за виталните точки, наричани скех мен ("кладенец") и енергийните меридиани (дзин-ло), преминават в традиционните школи на У-Шу. 

По принцип основните точки в акупунктурата са 365. От тях за целите на У-Шу се използват около 108 витални точки, като в отделните стилове техния брой е лимитиран до 20 - 30 центъра. В У-Шу се различават три нива на въздействие върху виталните точки:

Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др. 

Енергийно въздействие чрез "докосване"

Въздействие от разстояние ("чудесен меч").

 За да се получи максимален резултат с минимум усилия ("докосване"), са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на "отровната ръка" обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици. 

Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. Негов патент са техники като "Секундата на смъртта", "Люлеещия се пунш", "Целувката на Дракона", "Драконов нокът", "Сочеща ръка", техники спиращи кръвообращението и причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта.

 Една особеност на "отровната ръка" са пръстовите промушващи техники - "пръстов цан", "мистична ръка-меч", "безсмъртния мъж сочи пътя", които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника. 

Трябва да се уточни, че Тиен-Сюъ-Цюан-Шу изисква поне едно 20 години практика, за да се овладее в цялостен вид. Тази школа вече не е в оригиналната си форма и майсторите познаващи тайните й са много малко. Последните двама известни такива майстори, наши съвременници са Вонг Таймин и Лин Кунг от Китай.

Аналогични на Тиен-Сюъ методи съществуват в Япония, Корея, Индия, Виетнам и Индонезия, но те са слабо проучени и в повечето случай са далече от оригинала. В Япония е запазена и разпространена древната китайска книга "Бубиши" от ХVІ в., където са описани такива техники, включително и такива със забавено действие.

За съмняващите се в тези методи ще спомена за интересен експеримент проведен от японските военни през Втората световна война в Манджурия. В един от военнопленническите лагери били поканени японски специалисти по бойни изкуства (Кемпо, Джу-Джуцу, Айки-Джуджуцу, Карате, Кодокан Джудо, Кендо, Кен-Джуцу, Яйдо, Нин-Джуцу и др.), за да демонстрират на живо върху военнопленници класически техники по виталните точки и да се проследят въздействията. По-късно бил публикуван и специален доклад от експеримента с обозначения на смъртоносните точки и анализи.

След войната този доклад излиза под формата на книга-сборник във Франция с двама автори Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу) и Анри Плее (10-ти дан Карате). Копие от този доклад притежава и автора на статията, но няма намерение да го публикува от съображение за сигурност!

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

До момента само загатнахме някои възможности на Дим-Мак, т.нар. "Тъмна страна на силата", изкуство известно също като Тиен-Сюъ ("Посочване на гроба"). Както споменахме, освен в Китай, подобни методи за поразяване на виталните точки съществуват също в Япония, Корея, Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия и в други страни. Най-добре и систематизирано обаче, това изкуство е развито в Китай, откъдето е попаднало и в съседни страни и е обогатило лечебните и бойните изкуства. 

Виталните точки използвани в У-Шу са известни от традиционната китайска медицина и по-специално методите чжен-цзю (иглоубождане и обгаряне), които са възникнали още преди 3000 години. Теорията и практиката на тези методи са описани в древните трактати "Су Вен" и "Ней Дзин", за които се твърди, че са писани от митичния жълт император - Хуан Ди. Освен Хуан Ди, над виталните точки са работили известни лечители като Хуа То, Бян Цюе, Сюй Чунфу, Ли Шичжен, Лю Вансу, Пин Чу и др.

Авторът Дъглас Сие твърди, че голям принос за развиване метода на Тиен-Сюъ има известния даос Чжан Санфен (XIII в.) от планината Удан. Той съчетал бойните изкуства с уменията си по традиционна медицина и определил 36 витални точки и съответните методи за атака. Според Дъглас Сие, Чжан Санфен използвал и книгата на някой си Фен Таои от ранната династия Сун (960 - 1279г.). В един от манастирите на Удан, даосът отлял от бронз статуя на човек с нанесени на нея повече от 300 витални точки, 36 от които били най-важни за бойната практика. Чжан Санфен използвал статуята с виталните точки за тренировка, като обучавал в Тиен-Сюъ и своите ученици, които изучавали при него даосизъм и Тай-Дзи-Цюан. В Китай са известни и други такива модели на човешки фигури от метал или дърво, на които били нанасяни виталните точки и енергийните меридиани на човека. Те били използвани както от лекари, така и от специалисти по У-Шу.

В специалната литература за бойните изкуства има много малко полезна информация за виталните точки. В повечето случаи или нищо не се дава, или  липсва всякакъв коментар върху схемите, или в най-добрия случай се дават познати зони за атака и начини за атакуване на най-ниското равнище с чисто механично въздействие. За високите нива - енергийна атака и атакуване от разстояние, се разказват само легенди и нищо конкретно. Много малко книги и автори дават автентична информация по въпроса по разбираеми причини. Междувпрочем много повече информация за Тиен-Сюъ може да се почерпи от медицинските книги за акупунктура, отколкото от книгите за бойни изкуства. Също така, ценни указания за специфични методи могат да бъдат почерпени от книгите за Ци-Гун/Ней-Гун и разбира се, от устните наставления на майсторите.

Енергийната система на човека и виталните точки

Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир - слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония - Ки, Индия - Прана, Тибет - Ла, при шаманите - Оренда и т.н. Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци - има смърт.

В човешкото тяло имаме няколко циркулационни системи - кръвоносна, лимфна и нервна. Четвъртата и най-фина система е енергийната, по която циркулира Ци. Тя съпътства другите три системи и има подхранваща и регулаторна функция. Енергийната система се представя от каналите (меридианите) и колатералите (цзин-ло), които са 12 класически (или "правилни") и 8 чудесни канала. По тях Ци се транспортира из цялото тяло и достига до органите. По протежението на меридианите са разположени виталните точки, които изпълняват функцията на регулаторни клапани за приемане или отдаване на енергия. Така цзин-ло и виталните точки образуват една цялостна система, която обхваща цялото тяло и определя множество важни функции на организма.

Тук трябва да отбележим, че освен виталните точки свързани с цзин-ло, цел на Тиен-Сюъ са също нерви, нервни сплетения, кръвоносни съдове, мускули и сухожилия. Половината канали и меридиани са позитивни (Ян), а другата половина са негативни (Ин) в зависимост от вида енергия, която пренасят към органите. Преместването на Ци през каналите жен и ду (по средната линия на тялото) се нарича "Малък небесен кръг", а през 12-те класически канала - "Голям небесен кръг". Нормално за 24 часа енергията извършва една пълна обиколка по енергийните канали, като всеки един от тях има съответната часова (по 2 часа) активност от денонощието, което е важно да се знае от практикуващите Тиен-Сюъ и Ци-Гун. Тук разбира се е невъзможно да дадем всички тънкости и детайли свързани с енергийната система и виталните точки; връзките и взаимодействията им с вътрешните органи, с китайския зодиак, денонощния и сезонен биоритъм, астрологията, фън-шуй (китайската геомантия), философските концепции и връзките с "И Дзин" ("Книга на промените")(10,11). 

По отношение енергийната система на човека и виталните точки (акупунктурните точки), това което от хилядолетия е известно в Азия, за западната наука и медицина дълго време беше необяснимо и загадъчно. Редица скептици, най-вече от бившия соц. лагер обявяваха китайската акупунктура за шарлатанство и "феодална отживелица"... През втората половина на 20-ти век обаче, западната наука напредна в тези изследвания и редица неща считани преди за мистични и невъзможни се потвърдиха от практиката.

 За да се получи максимален резултат с минимум усилия (”докосване”) са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Трябва да се има предвид и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на “Отровната ръка” обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.

Много малко са специалистите, които могат аргументирано да обяснят в детайли ефектите получени от прилагането на Тиен-Сюъ.

Най-общо казано Тиен-Сюъ е насочено към БЛОКИРАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК и пораженията често са свързани с НАРУШЕНИЯ В ДИШАНЕТО И КРЪВООБРАЩЕНИЕТО.

За едно денонощие енергията и кръвта преминават през 12 ключови части на тялото и във всяка се задържат около 2 часа. Атаката при Дим-Мак е съобразена именно с дванадесетте двучасови периода от време. Най-удобното време за атака на виталните точки е, когато енергията в съответния меридиан достигне своя максимум. За всяка органна система това са строго определени два часа от денонощието.

 Поразяването на определена витална точка в определено време може да причини спиране (блокиране), а понякога и обръщане на потока от енергия и кръв. Когато с удар, натиск или енергийно въздействие (с докосване или от разстояние) се блокира дадена точка, потокът в меридиана спира или намалява. Това се отразява патологично за органите или органните системи, които този канал захранва с енергия (Ци). В следствие на това настъпват и различни поражения - смърт, парализа, безсъзнание, вцепеняване и др.

Д-р Джон Пейнтър (специалист по Па-Куа-Джан) дава ЧЕТИРИ КАТЕГОРИИ ИЛИ СТЕПЕНИ НА УВРЕЖДАНЕ в следствие на използване на Тиен-Сюъ:

1. Лек удар - смърт от 4 дни до 2 седмици.
2. Среден удар - смърт до 72 часа.
3. Умерено тежък удар - смърт до 48 часа.
4. Тежък удар - смърт от 12 до 24 часа.

В У-Шу се различават ТРИ НИВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВИТАЛНИТЕ ТОЧКИ:

 Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др.
 Енергийно въздействие чрез “докосване”.
 Въздействие от разстояние (”чудесен меч”).

Съгласно теорията за Ин-Ян, най-уязвимите точки обикновено се намират по вдлъбнатите части на тялото и трябва да се търсят там. Друго общо правило е меките части на тялото да се атакуват с твърди телесни оръжия (юмрук, лакът), а твърдите части да се атакуват меко (длан, камшични удари).

ВИТАЛНИТЕ ТОЧКИ МОГАТ ДА СЕ ПОДРАЗДЕЛЯТ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:

смъртоносни точки.

точки причиняващи вцепеняване (парализа).

точки причиняващи замайване и задух.

една точка, която не е включена в тази класификация - поражението върху нея предизвиква в буквалния смисъл смях до смърт!

ПРИ НЯКОИ МЕТОДИ СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА АТАКА ПРЕДИМНО ПОКАЗАЛЕЦА ИЛИ ПОКАЗАЛЕЦА И СРЕДНИЯ ПРЪСТ. Някои точки е достатъчно само да бъдат докоснати, докато за други е необходим удар. Атаката с един пръст обаче е била основен метод - фина и мистериозна, тази техника е вече почти изчезнала. След докосване на майстор до уязвима точка, никакво лекарство не помага. При удар в гениталиите човек умира след три дни.

Най-голям ефект с Тиен Сюе се постига, когато се атакуват ло-пунктовете или така наречените “ТОЧКИ-ГЛАШАТАИ”. Тези точки са разположени на ключови места по съответните меридиани и обикновено първи сигнализират при появата на заболяване. В тези точки енергията преминава от един меридиан в друг.

 ЛО-ПУНКТОВЕТЕ СА СВЪРЗАНИ И С КИТАЙСКИТЕ ЗОДИИ - всяка от дванадесетте точки е свързана със съответната зодия на календара в конкретната година. Това показва, че всеки тип човек според китайския зодиакален календар, в зависимост от годината на раждане, има вродена слабост на дадена органна система. Ако това се знае предварително, той лесно може да бъде поразен в съответната витална точка. 

Майсторът Люй Дзъйдзян

На 20.02.2012 г. майсторът е починал на 118 годишна възраст. Люй Дзъйдзян е бил вегетарианец и е следвал сравнително строга дисциплина и диета, макар, че е пушил през последните си години. Бил е голям любител на доматите. След 100 години са му поникнали нови зъби и кожата му се е сменяла на всеки три години като на змия - обелва се и отдолу излиза нова кожа мека като на бебе! Майсторът е споделил в какво според него се състожи ключът към дълголетието; ТОВА Е ТОЧНИЯ БАЛАНС И ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ АКТИВНОСТ И ПОКОЙ. Динамиката и статиката той свързва с упражненията и техниките от бойните изкуства от една страна, и медитацията и почивката от друга, за да може организмът редувайки ги правилно да се възстановява и регенерира. В този "алхимичен" процес голямо внимание се отделя на т.нар. "вътрешна работа" /Ней-Гун/ и Ци-Гун упражненията, които стимулират развитието на вътрешната енергия и вътрешните органи. У-Шу/Кунг-Фу поговорката гласи: "АКО В МЛАДОСТТА СИ УПРАЖНЯВАТЕ САМО ЮМРУЧНОТО ИЗКУСТВО И ПРЕНЕБРЕГВАТЕ ВЪТРЕШНАТА РАБОТА, ТО В СТАРОСТТА ЩЕ СТЕ СЪСИПАНИ И АМОРТИЗИРАНИ"! В заключение майсторът освен Ци-Гун/Ней-Гун е практикувал и т.нар "двойно култивиране" /вид сексуални даоски практики/ до преклонна възраст, което се счита за най-висшата форма на духовно посвещение и сливане с Дао!......

Автор: д-р Дориян В. Александров

КИТАЙСКИ НАЧИН НА ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ МОЗЪЧЕН УДАР

Китайски начин на първа помощ при мозъчен удар. С игла може да се спаси живота на пациента от инсулт. Този съвет е от един китайски професор.

Съхранявайте в къщата си игла или игла от спринцовката. Това е един невероятен и нетрадиционен начин за спасение на човека от инсулт. Прочетете го и го изпратете това писмо чрез пощата, за да може - този съвет да помогне на някой, който да оцелее!

Отделете време да го прочетете. Вие никога не знаете, че нечий живот може да зависи от вас.

Баща ми беше парализиран и по-късно почина от инсулт. Съжалявам, че не знаех за тази първа помощ преди. Когато се получи инсулт - капилярите на мозъка постепенно се разкъсват. Необходима е почивка и спешна помощ. Но е необходима помощ точно тук, където е бил срива /удара/.Тези съвети ще ви помогнат да спасите живота на някого!

Запазете спокойствие. Независимо от това къде се намира пострадалия, не го премествайте /движете/. Защото, ако преместите болния, капилярите могат да се спукат, и ще има кръвоизлив в мозъка! Помогнете на пострадалия да седне, за да се предотврати повторното падане на земята, а след това може да започне това, което ние говорим тук - самостоятелно кръвопускане Ако в дома си имате една спринцовка за инжектиране, това ще бъде най-добре, в противен случай - с шевни игли или други игли също така ще свършат работа.

1). Задръжте иглата - острието над огъня /на запалка или свещ/, за да се стерилизира и след това да се използва за пробиване на върха на всичките 10 пръста.

2). Няма специфични акупунктурни точки, само убождане в mm от нокътя.

3). Убодете така, така, че кръвта да потече.

4). Ако кръв не започва да капе, затегнете /стиснете/ около пробива на пръста с пръстите си.

5). Когато всички 10 пръстите кървят по малко, изчакайте няколко минути - ще видите, че жертвата ще се съвземе!

6). Ако устата на жертвата е изкривена в спазъм – дръпнете и масажирайте ушите му, докато те станат червени - следователно, към тях приижда кръв

7). Тогава убодете всяко ухо в меката част два пъти, по две капки кръв от всяко лобче. Няколко минути по-късно устата му вече не е изкривена /крампирана/ и жертвата трябва да дойде на себе си..

Изчакайте, докато жертвата ще дойде към нормалното си състояние, без никакви необичайни симптоми, а след това го изпратете в болницата. В противен случай, /преди тези процедури/ ако той/тя, бъде откаран в болница с линейка на бърза помощ, - от друсането, когато пътувате, ще доведе до факта, че капилярите в мозъка на жертвата се разкъсат.

Ако човек вече може да върви сам,, той ще благодари на Бога, че е спасен!

Научих за кръвопускането за да спасението на живота от специалист по традиционна китайска медицина лекар Ха Тин Бу, който живее в Сан-Juke.

Също така, имах практически опит с този метод, така че мога да кажа, че този метод е 100% ефективен.

През 1979 г. бях на обучение в Фунг-GAAP колеж в Тай Чунг. След като бях в клас, когато друг учител дотича в моята класна стая и каза развълнувано, "г-жа Лиу, а по-бързо, нашият лидер е с инсулт!".

Веднага отидох на третия етаж. Когато видях нашия ръководител, г-н Чен Фу Тиан, той бе блед, речта му бе неясна, устата му беше изкривена - всички симптоми на инсулт. Аз веднага помолих един от студентите – стажанти да отиде до аптеката и да купи спринцовка с игла веднага, която след това използвах да набода във всичките 10 пръста на г-н Чен. След няколко минути, когато всичките 10 пръста почна кървене (всеки с капка кръв на грахово зърно), лице на г-н Чен е възстанови, цвят и чувствителност се появи в очите му. Но устата му беше все още изкривена. Така че издърпах ушите му, за да се напълнят с кръв.

Когато ушите му станаха червени, аз убодох меката част на дясното ухо и пуснах от две места кръв. Когато и двете лобчета на ушите бяха пронизани и кръвта направени малки топчета- стана едно чудо. На 3-5 минута форма на устата се върна към нормалното, и речта му стана ясна. Ние позволихме да се отпусне малко и дори чаша горещ чай да изпие, а след това ние му помогнахме надолу по стълбите и да го доведем в болницата. Той лежа там една нощ и бе освободен на следващия ден да се върне в училище да преподава! Всичко работеше добре. Не е имало реакции, въпреки че обикновено инсулт жертвите страдат от непоправими разкъсвания на капилярите на мозъка по пътя към болницата.

В резултат на тези инциденти болният никога няма да се възстанови.



Инсулта е втората най-честата причина за смърт. Щастливците, дори да оцелеят, може да бъдат парализирани за цял живот. Такова ужасно нещо не трябва да се случи в живота на всеки човек.

Ако всички ние помним това кръвопускане като метод и започнем процеса на спасяване веднага, за кратко време, жертвите ще бъдат върнати до 100% нормалност.

Ако е възможно, моля да предвижите статията напред, след като сте прочели всичко от написаното за да знаят и други! Това може да помогне на нечий живот.

Наталия Котелникова

КРАТКА ЗДРАВНА ЛЕКЦИЯ НА МЕХРАН КЕШЕ ВЪВ ВАРНА-03-05 МАЙ, 2013

1 част


2 част

3 част

4 част

5 част

6 част

7 част

8 част

213-ТЕ СПИЦИ НА КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО

Приготвил съм един клип, с който поздравявам всички читатели на Блог за сериозни хора. Клипа е с особен характер, както и съпровождащата го музика. Текста представляват думите на един индианец. За мнозина текста може би ще бъде непонятен, както и  какво е общото между идеите, изразени с него и музиката. Истината е, че нямат нищо общо. Тогава, каква е причината да бъдат съчетани по този начин? Няма никаква причина,  просто ми хрумна ей така и го намирам за красиво...Това е достатъчно.

ПЕТЪР ДЪНОВ, ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА: НЯМА ПО-ГОЛЯМО БЕЗЧЕСТИЕ ОТ ТОВА, ДА КУПУВАШ И ДА ПРОДАВАШ ХЛЯБ!

''Когато в едно духовно учение влязат хора, които не желаят да се променят и не искат да се откажат от своето старо естество, те се стремят да променят духовните учения и да ги нагодят към себе си.'' Учителя

Трябва ли хлябът да се продава?

Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават.

Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? - Защото продават хляба - великото благо в живота.

Първите хора, които са злоупотребили с житото като са го продавали и купували, не са видели добро до четвърто поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава.

В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на XX век!

В Господнята молитва се говори само за хляба: "Хлябът наш насъщний, дай ни го нам днес!"

Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното! Не е позволено да продаваш хляб на брата си! Не е позволено да купуваш хляб от брата си! Няма по-голямо безчестие от това, да купуваш и продаваш хляб.

Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: "Господи, да бъде Твоята Воля!" - Да бъде Твоята Воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши?

Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само, хората ще се изродят. (Казано от Учителя в беседа държана пред учениците, 1921 г.)

Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? - "Продава се: черният по-евтино, белият по-скъпо. Ние сме културни хора." - Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура!

После се оплакват, че не съм погледнал, както трябва. Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат. - "Учителят не се отнася добре с мене." - Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш Истината с краката си?!

Това се отнася за всекиго от вас, никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек.

Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: "Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го?" - "Продавам го и го купувам." Господ ще каже: "Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри!" - Казваш: "Аз имам особени вярвания." - Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света - Законът на Любовта.

Някой заема високо обществено положение. Питат го: - Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? - Да. - Тогава, вън от барабана! И царе, и министри, и владици - всички ще хвърчат във въздуха!

Какво означава България да приеме Новото Учение?

1. България трябва да бъде първата страна, в която хлябът да се дава даром;

2. Да се въведе Паневритмията в училищата;

3. Да се създадат училища, в които да се възпитават младите хора.

За да се изпълни всичко това, за да приеме България Новото Учение, в нея трябва да има ученици, които да прилагат законите на това Учение.

Когато в Новото Учение влязат хора, които не желаят да се променят, те се опитват да заобиколят законите. Неделните беседи, в които Учителят разяснява Закона за Хляба, не излязоха на бял свят.

Как ще стане България първата страна, в която хлябът се дава даром, когато в нея няма ученици, които да спазват този закон?! Как учениците ще го предадат на българския народ, когато те самите не са го приложили?!

Тези ученици, които купуват и продават хляба, не са проводници на Новите идеи и не могат да въведат Паневритмията в училищата, нито са в състояние да създадат училища, където да се възпитават младите хора.
Първото условие за учениците на Новото Учение е да спазват Закона за хляба. (Да не купуват и продават хляба, брашното и житото с пари.)
Този закон е пробният камък за учениците. Ако искаш да разбереш какво е нивото на един ученик или на една школа, виж дали спазват Закона за хляба! Това е първият и най-важен закон не само за последователите на Новото Учение, но за всички ученици от всички учения, за всички духовни школи и за всички хора по лицето на Земята. Думите на Учителя ни напомнят за това: "Когато Бог създаде хляба, забрани на хората да го продават."

Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари! Така е казал Господ първоначално. Тази истина - да ядеш хляб даром - трябва вече да се приложи на Земята!

Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари, ще се възприеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път.

Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава! България трябва да бъде първата държава - да приложи Божия закон на Земята, хлябът да се дава даром!

Яжте хляб без пари, даром! Това е Новото Учение! Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света; на всички добри хора по лицето на Земята!

Ясно и недвусмислено Учителят дава да се разбере, че Законът за хляба е задължително условие за учениците на Новото Учение. Предвид на това, се опитахме да разберем дали учениците по времето на Учителя са го спазвали.

Въпреки че няколко пъти по време на школата Той разяснява в Своите беседи значението на този закон, от направените проучвания става видно, че учениците не са го спазвали. Това се потвърждава и от Неговите думи: "Между вас няма нито един истински праведен човек."

Не знаем какви са били мотивите и събраженията на учениците по времето на Учителя и по какви причини не са спазвали Закона за хляба, но през последните няколко години направихме проучване сред голям брой дългогодишни последователи на Учението на Учителя, за да разберем спазват ли днес учениците този закон.

Един брат отишъл при две сестри, които са ревностни последователки на Учението и ги запитал дали от беседите са запознати със Закона за хляба. Те отговорили, че са запознати, след което ги запитал дали спазват този закон. Сестрите мълчали, а той отново им задал същия въпрос. Те го гледали и продължавали да мълчат, а от очите им започнали да текат сълзи. За трети път ги запитал, но отново не отговорили нищо, само сълзите им продължавали да текат.

От проведените разговори с други ученици, стана видно, че те са срещали този закон в беседите, но тази тема им е неприятна. Някои ученици, още при започване на разговор по въпроса, обръщат гръб и си тръгват, а други неохотно продължават разговора, като се опитват да сменят или приключат темата. Трети реагират остро и заемат поза на обидени или се озлобяват. Различни са отговорите и реакциите на различните ученици, но положението е същото, както някога.

Сред днешните ученици не се намериха такива, които да спазват Закона за хляба. Но думите на Учителя са ясни и недвусмислени: "Законът за хляба е първото условие за учениците на Новото Учение."

Прави впечатление факта, че неделните беседи, в които Учителят Петър Дънов разяснява Закона за хляба, не бяха преиздадени!

На един от първите събори на Рила след 1989 г. присъствал представител на някаква източна школа. Когато го запитали какво е неговото впечатление за събора на Бялото Братство, той отговорил: "Аз никога не съм виждал толкова много учители, събрани на едно място."

ПРИЧИНИТЕ ЗА ПРЕЖДЕВРЕМЕННОТО

ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

"Братята не ме послушаха и не възприеха моя план за Изгрева."

"От едно българско тяло, каквото можеше да се направи, направих, повече от това не може!"

"Аз си заминавам. Възрастта ми е 80 години. Пратен съм за 180 години. Сега остават 100 и понеже събитието е важно, тия 100 години ги подарявам на братята и сестрите за работа на Бялото Братство."

Причината за преждевременното заминаване на Учителя е непослушанието на учениците.

След като разбира, че няма около себе си тези ученици, които могат да прилагат законите на Новото Учение, Учителят изпраща Борис Николов да потърси заравнени поляни - няколко хиляди декара за построяване на Новия Изгрев. Според откъслечни спомени на ученици проектът е: две сгради на два етажа във формата на полукръг, разположени една срещу друга. В едната сграда са братята, а в другата - сестрите. Около сградите - парцели по един декар, за да може всеки да има овощна и зеленчукова градина и всеки брат или сестра да упражняват някакъв занаят.

Работата със земята и упражняването на занаяти от много хора, събрани на едно място, са динамичен център на положителна енергия.

Обаче този проект не се осъществява! Учениците не искат да овладяват занаяти, не приемат и не подкрепят плана за Изгрева.

При това положение заминаването на Учителя е напълно разбираемо и естествено последствие. В последните дни, Той изрича следните думи:

"Братята не ме послушаха и не възприеха моя план за Изгрева."

"Аз си заминавам. Възрастта ми е 80 години. Пратен съм за 180 години. Сега остават 100 и понеже събитието е важно, тия 100 години ги подарявам на братята и сестрите за работа на Бялото Братство."
Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Това е лъжа! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ето защо, във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.

Трябва да знаете, че вие не можете да предадете на хората онова, което вие нямате в себе си.

Днес всеки човек трябва да изправи погрешката на първите човеци в себе си. Този е пътят за изправяне на цялото човечество. Когато изправиш себе си, ще се изправят и окръжаващите. Помнете: Всеки човек, който се стреми да се повдигне, той едновременно помага на цялото човечество! Всеки човек, който не иска да се повдигне, той спъва цялото човечество! Та, въпросът е: Никой не живее за себе си. Ти като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. И като не служиш, спъваш и себе си.

Най-първо трябва да се преобразят духовните хора в света и тогава целият друг свят да се преобрази. Духовните хора - това са възпитателите на света. И ако те се откажат от туй възпитание да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия?

Ако мислите, че името ви като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме Горе, лъжете се. Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това Горе не важи. Важното е да си записан в книгата на Небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име: "чада Божии" - синове и дъщери на Бога. Те са готови да се жертват за благото на човечеството. В Божествената книга има още много празни листове, в които могат да се напишат и вашите имена.

След земетресението в Чирпан през 1923 г. Учителят открива пред учениците причините за това природно бедствие: "Чирпан и Пловдив пострадаха, защото в тях не се намери нито един човек праведен.")

Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи, само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.

Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си.

Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат. Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила.

ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

"Моята задача е да ви предам Божественото Учение. Вашата задача като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи.

Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това Учение. Българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде Учението на другите народи."

"В България трябва да се изпълни следното: да се приложи новото възпитание в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него.

Какво е решил Бог, Който иде в света? - Нова епоха иде, Нова култура и нови условия. Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните.

Пространството е пълно с Божии войни. Ако погледнете нагоре, ще видите войни, с извадени ножове, с вдигнати знамена, с бойни колесници. Там всички точат ножовете си и поглеждат към Земята, търсят праведни и добри хора в света. Ако не намерят, колкото трябва, те ще тръгнат напред, ще се пуснат в бой и ще извикат: "Край на всички неправди! Ред и порядък е нужен в света!"
"

Ученикът трябва да владее един занаят.
Развиването на умение и сръчност е едно задължително условие за всеки ученик. В някои източни школи изискват от своите ученици да могат 5-6 пъти по-бързо да извършват определена работа, отколкото може да я свърши един обикновен човек. Учителят дава за задача ученикът да научи един занаят, след което да научи втори, трети и т.н. Има много ученици, които не умеят да правят нищо, а считат себе си за духовно напреднали. Един ученик, който не владее никакъв занаят и не умее да прави нещо с ръцете си, е напълно негоден за духовния път. Учителят е категоричен по този въпрос: "Новият живот изключва бездарност." Същото казва и Христос: "Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?!"
Всеки ученик трябва да се откаже от своята собствена воля, от своите собствени разбирания и да изпълнява волята на Учителя.
Един много здраво вкоренен недъг в учениците е, че не искат да слушат, те изобщо не искат да имат учител - искат сами да изготвят своята програма, сами да вземат решения по всички важни за тях въпроси и сами да направляват своя духовен живот. Тези ученици, които са взели ролята на духовни ръководители на своя живот, трябва да знаят, че човешкият интелект не може да проникне в духовните полета, нито пък може да управлява процесите в тях. Затова всеки ученик, който следва "собствено духовно ръководство", се самоограничава, себеутвръждава и засилва личния егоизъм в себе си. Той "прескача" целия етап на ученичеството и става "учител".

Никой ученик не може без Учител да намери правилната посока в духовния път. Учителят е категоричен по този въпрос: "Колкото детето може да се роди без майка, толкова и ученикът може да отиде при Бога без Учител."

Някои ученици още по времето на Учителя са казвали: "На мен не ми трябва Учител, на мен ми говори Духът." Днес също има голям брой ученици и вярващи, на които "им говори Духът". Духът не говори на обикновени хора. Духът е говорил само на онези Божествени пратеници, които идват на Земята с някаква мисия. Духът е говорил на Мойсей, на Христос, на Учителя.

На тези ученици и вярващи им говорят духовете. Духът е Един, а духовете са различни и много на брой. Някои от тях са добри, а други са лоши, някои от тях искат да помогнат на ученика, а други искат да му навредят. Изисква се тънко чувство, за да може ученикът да различава какви са духовете, които му говорят или му внушават да направи нещо.

Мнозина биха възразили, че Учителят не е вече на Земята и за конкретни въпроси няма към кого да се обърнат. Този момент е предвиден от Учителя още преди Неговото заминаване. Той остави свой заместник, който да отговаря на въпросите на учениците: "От сега нататък, така ще бъде - ще се събирате по десет души и ще се съветвате!"

"Съветът на Десетте" е заместникът на Учителя на Земята. (Десетте души, които образуват този Духовен съвет, трябва да бъдат ученици, които прилагат законите на Новото Учение в живота си.) Този Духовен съвет ще даде отговор на въпросите, които имат учениците. Така всеки ученик, който иска, може да се освободи от "ръководството" на своето лично "Аз".

VESICA PISCIS

Vesica Piscis - Този древен символ е форма, образувана от два взаимносвързани кръгове и е част от свещената геометрия. "Piscis" се отнася до факта, че средната част прилича на риба (piscies). Неговият мистичен смисъл винаги е бил обвит в мистерия, но повечето са съгласни, че тя наподобява женското начало - "вулвата на Богинята".

„Това са два взаимосвързани кръгове, които се наричат още „Йони“. Името „Йони“ се отнася до общата част на „заключването“ между двата кръга, тъклуването му от санскрит значи - „Божествен проход“. „Йони“ е женствен елемент, „Йони“ трябва да се разглежда като „божествен проход“ посредством сексуална корелация или съюз между мъж и жена. Тази корелация продължава да е основна истина в самото ядро ​​на окултно-структурни фондации.“

- John Yarker, The Arcane Schools

Иконописците в ранното християнство често изобразяват представител на Христос вътре в vesica piscis, представляващи утробата на девицата и/или врата към небесния свят.

“Vesica Piscis” има важно значение за свободните масони.Тя е универсален експонент в архитектурата и зидарството.“

-George Oliver, Discrepancies of Masonry

Албърт Маккей обсъжда използването на Vesica Piscis в ранното масонство:

„Като символ, тя често е използвана за църковна украса от масоните през средновековието. Тази фомра присъства по печатите на всички колежи, абадства и различни религиозни общности.“
Albert G. Mackey, Encyclopedia of Freemasonry

Ето един обичайно използван масонски Vesica Piscis печат:

Може би, защото е свързвана със сексуалноста, versica се използва в логотата на производителите на облекло, както и от други производители.