'' Има опасност маската, която носиш прекалено дълго, да се срастне с теб... ''
Рано или късно, маските се свалят, защото, когато ги носиш прекалено дълго, започват да тежат. Тогава осъзнаваш, че те са фалшивата част от теб.
Лицемерието е доста разпространено явление, завземащо все по-голяма територия. Каква е причината за това? Такава е природата на човек, че той винаги се стреми да се издигне. Все пак никой не иска да живее в мизерия. В това да прогресираме материално няма лошо. Лошото е, че понякога не се спираме пред нищо. Лицемерието с цел успех се превръща в неотменна част от живота на една голяма група от хора. Характерното за него е, че засяга всички слоеве на обществото. Среща се както сред подрастващите, така и сред хората в напреднала възраст. Широко разпространено е мнението, че по високите “етажи на властта” лицемерието като средство за успех, се е установило най-трайно. Не че сред обикновените хора го няма... Постоянно ставаме свидетели на скандали в сферата на политиката. Един ден някакви хора се прегръщат като първи приятели, а на следващия ден ни показват какво означава човек да е звяр за човека. ”Защо се получава така?”е въпросът, който логично бива задаван. Защото някой е сложил маската на честен, почтен, с добри намерения човек. След като е постигнал целта си, или вижда, че няма начин да се издигне, лицемерът престава да се представя за човек какъвто не е(нещо като при любовта). На показ се излага истинскотo му лице, което е пълна противоположност на показаното преди това.
Лицемерието, като път към успеха, днес се е превърнало в начин на оцеляване.
Според тълковния речник това означава поведение, при
което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност.
Лицемерието съществува в всеки един от нас. При едни в по-големи количества, при други в по-малки. Лицемерието се среща при хората, които ласкаят и говорят едни неща пред един после зад гърба му го оплюва и говори лоши неща за него. При тези случай голяма част играе и завистта на човека. Той завижда на другия и това го кара да прави злини. Лицемерието се среща доста често в наши дни. В днешно време почти няма хора които да се застъпят за теб. Хора, които да не говорят колко си красив днес, а зад гърба ти да говорят че си много грозен. В миналото хората са вярвали на думите на другия, защото това е бил начин да докажат и да запазят гордостта си и уважението на другите хора. В днешно време хората не си помагат ами напротив подлагат си крак за да не успее другият. Всички хора се ставали “жертва” на лицемерието. Всеки се е срещал и си е патил от тях. Човек вярва в някого, докато той не го нарани. Лицемерието се среща при “приятели” , които когато видят че става напечено бързат да си тръгнат без да ги е грижа че ти може да пострадаш “Ти си ми мил но аз съм си по мил”. Понякога даже и в любовта има лицемерие. Смяташ че любимият човек ти е верен, мислиш че държи на теб, а същевременно зад гърба ти говори цинично. Докато не разбереш истина но вече ще е късно ще бъдеш наранен ще бъдеш измамен. Ще бъдеш сам. Всеки се е сблъсквал с такъв човек, които си играе с чувствата на хората, човек които те наранява дълбоко и после дълго страдаш. Трябват ти много сили и подкрепата на близките ти хора. Но когато дори и хората, които си мислил за приятели те предадът ти едва ли не падаш на дъното и точно тогава трябва да си силен за да пребориш всичкото това препятствие което Бог ти е пратил. Ако успееш да го преодолеш ставаш по силен, защото това което не ни убива ни прави по силни. След всичко ти сам изваждаш полука и си по внимателен, по предпазлив, по сигурен в себе си. Всички на този свят са лицемери малко или много. За това колко голям лицемер си допринасят и хората около теб. Ако се движиш с хора, които не се уважават един друг, които говорят зад гърба си, хора които дори се нараняват и ти почваш да мислиш като тях и ставаш като тях. В много случаи винаги такава компания си избира един човек, които да го обвинят за всичко и тези на, които подражаваш те изоставят. Има милиони примери, които могат да се дадат за лицемерието между хората. Но нужно ли е да научаваме повечето неща от живота по този начин. Все пак лицемерието ни помага да разберем дали хората около нас ни уважават. Красивото лице на лицемерието – когато вярваш на човека и мислиш че всичко което ти говори е истина. Грозното – когато всичко се разкрие. Лицемерието е неизменна част от човечеството. Но все пак не трябва да губим надежда, че един ден всички ще са справедливи и безкористни, че подлагането на крак ще изчезне или поне ще се намали и хората ще си помагат.
На днешно време е толкова трудно да бъдеш себе си. Винаги нещо или някой те "притиска" да говориш и правиш нещо друго. Навсякъде се сблъскваш с лицемерни усмивки, думи и чувства.
Сякаш от това непрестанно лицемерие сме изгубили способността си да чувстваме истински. Всичко, което казваме и правим, е един фалш. Дотолкова сме свикнали с лицемерната си маска, че сякаш се е сраснала с лицата ни и ни можем да я свалим.
А какво всъщност е лицемерието? Чувство, емоция или какво... ? Лицемерието просто е един обществен фактор, нещо което се е наложило с развитието на обществото и социалните отношения. И това е така, защото днес общуваме много повече от която и да е било друга епоха от развитието на света. Използваме много термини; неограничен достъп до информация от различно естество; стремеж към все повече и повече социални контакти; високо образование и т.н. и т.н.
Днес съвременният човек, в стремежа си да постигне нещо, потъпква всичко. Дори себе си - своето достойнство, самосъзнанието си, защото осъзнава своята сила и способност, че може да постигне всичко. Амбициите и големите желания не го спират пред нищо. Не му коства абсолютно нищо да се усмихне, да каже или направи нещо лицемерно - воден от корист и силен стремеж. А всеки знае, че чрез нещо или някой всичко се постига.
С развиващото общество се променят възгледите, начина на мислене, морала, ценностната система. Всеки човек следва своите възгледи - строго и неотменно и вярва във тяхната правота. И това е причината за нарастващото лицемерие.
Желанието за пари и власт също поражда лицемерие, защото когато става въпрос за пари отпадат всички граници. Но причините за лицемерието не се свеждат само до тези причини, има и много други, субективни причини, които зависият от самия човек.
Динамичния свят, в който живеем, измени и нашата по начало човешка същност. Живеем в общество, в което честта, достойнството, добросърдечността, уважението, пошлушанието, отдавна са забравени и дори изтрити от човешкото самосъзнание. И това го налагат нововъведенията, с които човечеството бързо свиква, защото те са глабални и обхващат света като цяло.
Разбира се, няма нищо лошо в това да се развиваме и обогатяваме, но също няма и нищо лошо в това да остамем поне малко хора - да бъдем добри!
Кой твърди, че лицемерието е нещо лошо?! По своето речниково значение то е: поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечиеи доброжелателност. Но защо е заклеймявано като порок?!
Лицемерието като своеобразен път към успеха е мултифункционално и приложимо във всички сфери на човешкото битие. То е наш съюзник в училище, в ежедневието на работното място, в любовта.
През цялото си съществуване човек търси начини да се справя в живота. Още в ученическите си години, когато има странни и не толкова важни страхове и проблеми, се нуждае от едно приятелско рамо. И в този момент на помощ му се притича една спорна „добродетел”.
Вече усвоил изкуството на измамата, когато порастнеш, приятелю, ти го използваш за лично облагодетелстване на работното място. Там се домогваш чрез всички средства, за да се издигнеш в йерархията, дори и на чужд гръб – гърбът на твоите колеги. Но ти нехаеш за това – нали „просперираш”?!
Представи си, че ти не си човек, а компютър! В началото си мислиш: „Я, каква програма – „Лицемер”!!! Ще я използвам рядко, но все пак ще я инсталирам.”. Едва в последствие разбираш ...това е просто само един троянски кон, безпомощно гледаш как антивирусната ти програма „Съвест” бива унищожена. След това „Лицемер” заразява целия ти хард-диск. Файлове като „чест”, „достойнство”, „ценности”, „скруполи” и други са безвъзвратно изтрити. Постепенно свикваш с новия си софтуер и започваш да откриваш и неговите положителни страни. Ежедневието ти се променя, озарено е от една нова звезда на твоя вътрешен небосклон – лицемерието. Но ти вече не се притесняваш, дори си доволен, защото „Лицемер” те „дърпа” към успеха.
Ти, обаче, си човек с ново съзнание, дръзващ да променя правилата и да не се съгласява с тях, защото имаш нов приятел и силен съюзник – качеството на човека от двадесет и първи век, това, което гарантира успеха. Но на каква цена? Това теб не те интересува. С достатъчно самочувствие ти се бориш за любовта. Отстраняваш всяка пречка от пътя си, като в главата ти звучи мотото: „В любовта и на война всичко е позволено!” или ‘Щом ще е гарга, нека да е рощава!”. Ти достигаш до обекта на твоите чувства, но готов ли си за срещата? Осъзнала истинската ти същност, твоята любима не ти оставя ни най-малка надежда. Тогава твоят нов вътршен глас ти подсказва: „Защо ти е любов, нали имащ мен!”. Ти спокйно приемаш думите му и продължаваш напред – „Курс – към успеха!”.
И ето я поуката от всичко това. Наричм я „Рецепта за успех”! Взимаме няколко подходящи обстоятелства з основа, прибавяме невинни хора на вкус, добавяме много лицемерие и бъркаме, докато субстанцията се сгъсти достатъчно. Запича се на умерена фурна с две – три щипки лъжи, според случая. И резултатът – нищо по-малко от перфектното съвършенство. Но приготвяйки този сладкиш, човек остава сам, самотен, без близки хора и приятели, с които да сподели своите победи. Тогава нужен ли ни е успехът???
Необходими качества на лицемера: Безочие, наглост, безскрупулност, студенокръвие, дебелокожие,воля,двуличие
Евентуални рискове,да бъдеш лицемер: лесна загуба на постигнатото,на принципа лесно спечеленото,лесно се губи,липса на истински приятели,вероятност да бъде измамен от друг от същата порода на лицемерите.
Ползата,която може да бъде извлечена от лицемерието: лесна победа,чувство за безсмъртие, повдигнато самочувствие от способността да мамиш другите.
Как може да бъде разпознат лицемера: познавате,го от скоро,но той вече се мъчи да заеме мястото на ваш много добър приятел,учудващо,той винаги е там да помогне,когато ви се случи някакво изненадващо нещастие,сякаш знае предварително за него,много често чувате свой тайни,които само той знае,да се разпространяват,докато въпросният отрича категорично,да има вина за това. Старателно изслушва вашите проблеми и сякаш води скрити бележки мозъка си, когато има нужда от вас,ви кара да се чувствате длъжни да му я дадете,но когато вие имате нужда от него,той изненадващо изчезва.Готов е да даде живота си за вас,да се изправи срещу банда от хулигани,за да ви защити,да даде дясната си ръка за вашето щастие,но само на думи.
Хора,предразположени да бъдат лицемери:слаби,пълни с комплекси,свикнали да са зависи ми от някой,подмолни,егоисти.
Кой може да стане жертва на лицемера: наивни,доверчиви хора,съдейки за другите по себе си,самотни хора,без много приятели,млади хора,без много личен опит,хора от които има какво да се вземе и от които лицемера,може да извлече полза.
Как да не сме поредното стъпало на лицемера към успеха:Да не се доверяваме на хора , които познаваме отскоро,но за сметка на това вече ни убеждават,че сме най-близките им,да не пренебрегваме старите си приятели,да се вслушваме в другите,понякога лошата слава си е напълно заслужена,да не се подаваме на спекулации и да сме дискретни поне в началото.
Приемери за успех благодарение на лицемерие: Заблуждавайки тези покрай нас,можем да се домогнем до тайните им и в последсвтие да ги използваме срещу тях,като по този начин ги унищожим от пътя си,най-лесния начин да бутнеш една сграда е като се насочиш към основите й.Може да си извоюваме благововението на хора,които са над нас в ярархията, като с помощна на подмолни действия съсипваме техните врагове. Говорейки зад гърба на някой може да го отчуждим от човек с който ние искаме да сме близки,след което разбира се може да постъпим лицемерно и с него,за да се отправим спокойно към друг обект на подлите си цели. Някой използват лицемерието,за създаването на интриги с цел разнообразяване на собственото си загубило смисъл съществувание.
Лицемерите-възхищение или отвращение?От една страна не е лесно да си лицемер и да не те разкрият,изисква се голяма воля и липса на всякакви лични ценности,също така и безочие,интерес единствено към собственото благополучие,както и непрекъснатото носене на маска.Рискуват се приятелите и личния живот,но за сметка на това ако лицемерието бъде използвано по предназначение т.е. за унищожаване преградите по пътя,настройване на хората един срещу друг с цел самоунищожение то може да донесе бързи дивиденти на използващия го.От друга страна лицемерите,както и всички живеещи с две лица никога не могат да се изградят и да живеят самостоятелно,техните действия са породени главно от желанието да се докажат и да намерят одобрението на някой,който и да е,дори и да е друг лицемер.
Постигнатия успех на лицемерите: кратковременен,подобен на пясъчна кула,изграден върху лъжи и задкулисни игри,той рано или късно бива разобличен което води до гибелен край за лицемера,за съжаление понякога разобличаването на лицемера,става твърде късно и последиците от неговите действия са непоправими,което до известна степен е успех за лицемера,чиято цел е била именно това.
Маската – необходима ли ни е?
Маската е измислена преди хиляди години. Древните гърцки актьори са слагали маски, за да играят различни роли. Днес маската е символ на желанието на хората да се скрият, да не бъдат себе си. На някой, който не познава нашата цивилизация, ще му е трудно да разбере защо ни трябва да се крием зад маски и какво ни кара да бягаме от самите себе си. Има много причини, които биха накарали човек да сложи маска (и в преносния и в буквалния смисъл)- дали поради някакъв недъг, заради ниско самочувствие или може би за да измамим някого. Във всеки случай, сблъскаме ли се с възмобността да „сложим” маска изниква въпросът необходима ли ни е всъщност тя.
За мен отговорът на този въпрос е ясен – „Не”, тъй като човек, за да живее пълноценно, трябва да бъде себе си, да е искрен и да се старае да не намесва лъжата в живота си. Но има и много хора лицемерни, с които се сблъскваме всеки ден и чиято единствена цел е да се възползват от нас като ни накарат да повярваме на тяхната лъжовна искреност. За тези хора маската е ежедневие, тя като че ли се е сраснала с тях.
Лицемерието е старо колкото света. То е описано още в първите глави на Библята. Дяволът, сложил маската на змия, излъгал Ева, че ако отхапе от забранения плод ще стане могъща колкото самия Господ, като по този начин предизвикал грехопаденито. Змията е първият пример за лицемерието, така дълбоко вкоренено в някои човешки души. То е един от най-големите грехове, за което свидетелсва и така ранното му появяване на страниците на Библията. Неслучайно Данте е определил шестата подяма на осмия кръг от ада за лицемерите. Измамниците не само се възползват от нас, но и ни карат да загубим доверито си към хората, след като веднъж сме попаднали в техния капан. А веднъж случи ли се това, постепенно човек спира да вярва на всичко останало, което е страшно, защото вярата е онова чудо, което крепи човека и в най-трудните моменти от неговия живот.Затова лицемерието е нещо толкова страшно за човека, не само от материална, но и от духовна гледна точка.
Не само Библията разказва за лицемерието. Едно име изниква в главата на повечето хора, когато става дума за измамници- Тартюф. Забележителното едноименно произведение на Молиер разкрива с изключителна точност , през призмата на класицизма, поведението на хората, сблъскали се с лицемерието. Комедията ни показва до каква степен може да се предовери човек, поради глупост, на този, който най-малко заслужава. Тя сякаш ни учи да нямаме доверие в хората, но само на пръв поглед, тъй като човек трябва да има вяра в другите, но трябва и да знае в кого. Доверчивостта не е слабост, а необходимост, за да общуваме, въпреки че понякога може да бъде опасна. Но за да предпази човека, Бог му е дал разум, с който да си служи. Решението на проблема не е да станем враждебни и затворени, а да използваме ума си, за да не позволяваме да станем жертва на злоупотреба. По време на класицизма( когато и се развива действието в комедията) хората са тачели особено много разума и неговите възможности, живели са в епоха, белязана от абсолютната власт на монарха. Идеалният човек е бил разумният, способен да скрива чувствата си човек. Хората са слагали маската на безчувствеността и безразличието, само и само да се харесат на околните и да влязат в елитните кръгове на обществото. Дали това е правиелно е въпрос на личен избор. Аз лично смятам, че не е. Но в живота рядко се срещат хора, съгласни с моето мнение. Всеки ще каже: „Понякога се налага на човека да сложи маска” , но това, че се налага, означава ли, че е правилно? Някога може да ни се наложи да излъжем или да откраднем, но от това не произтича извода, че щом нещо е наложително, то е оправдано. Човек винаги може да избере дали да излъже или не; дали да открадне или не; дали да си сложи маска или не. Ние сме свободни да избираме какво да правим с живота си, но трябва и да понесем отговорността за действията си. Това, че в някои частни случаи казвайки истината, човек трябва да понесе по-голяма отговорност, изобщо не означава, че да излъже е правилното решение. Когато човек бъде нечестен, излъже, се нарушава баланса в природата, всичко започва да се движи надолу, докато в един момент се случи нещо, което да възстанови равновесието. Това е момента, в който човек си плаща за изречената лъжа, за стореното зло, момента, в който поема отговорност за своите действия, момента, който е доказателство, че човек е свободен. Защото правото на собствен избор ни се дава в замяна на задължението да отговаряме за този избор. Няма свобода без отговорност. Произведението на Молиер ни го доказва. Тартюф сам избира пътя на лъжата и лицемерието и до един момент тази формула работи за него, но в крайна сметка той си плаща за злините. Хората винаги са знаели, че лицемерието не води до нищо добро, но защо толкова често избират този път, за да постигнат целите си? Най- често поради някакви лични интереси. Сещам се за един чудесен пример- Лувъра- мястото, от което е произлязла прословутата фраза „И стените имат уши”. Лувъра е пословично известен със заплетените интриги на свойте обитатели. Неведнъж тези интриги са предизвиквали смяната на цели династии. Лъжите и лицемерието, така добре скрити зад стените на пищния дворец са предизвикали и Вертоломеевата нощ- събитието, около което се върти повествованието в един забележителен роман на Александър Дюма- „Кралица Марго”. Майстоството, с което авторът описва случките в двореца ни кара да вярваме, че всичко е станало именно така, както той ни го описва. Лицемерието и лъжата в крайна сметка не остават ненаказани-равновесито се възстановява.
Маската е нещо толкова старо, колкото и самото човечество. Нерядко човек прибягва до нея-бива лицемерен, крие се. Въпреки, че двуличието не е помогнало на никого по пътя към истинското щастие, хората не спира да слагат маски и да крият собствената си същност. Според мен това не ни е нужно, защото смисълът на живота е самоусъвършенстването и постигането на истинското щастие, а то не може да стане, ако човек не е искрен и добър.
Свят, истина, пространство без пътека, време и безвремие. Раждаме се и търсим. Търсим брод и светлина, търсим мястото си- създаваме себе си. Избираме посока. Но някои се изгубват. Защо ли?
Само осъществените с достойнство истини преодоляват празнотата и пустотата, за да облагородят трайно реалното в неговата материална и духовна същност, запазвайки се в измерението на вечното, където подлостта и двуличието не могат да бъдат нищо повече от малоценен обект на порицание, служещ за окачествяване на жестока безпринципност, която безкомпромисно довежда до падение- било то морално, практически или и двете. Лицемерието е личният избор на немалко хора, които, по различни причини, желаят да бъдат на всяка цена, но съумяват единствено да изглеждат и то пред определен кръг личности, готов да бъде огледало на тяхното безличие. Разликата между мисли и действия е прокобата на доброволно изгубилите себе си, на глупците, които, стремящи се да залъгват околните, мамят повече дремещото си Аз.
Лицемерието е алтернатива за слабите и безхарактерните. Силните личности не биха прибегнали до него- те нямат такава необходимост, тъй като добиват желаното чрез собствените си качества. Но не е достатъчно човек да е само способен и влиятелен, а и с утвърдено достойнство и непоклатими ценностни убеждения, защото за постигането на нещо винаги съществуват два начина. На кой от тях ще принадлежи изборът ни- отсъжда съвестта, изпълнител на нейното решение е волята. От техните сила, твърдост и постоянство зависи дали човек ще отстоява себе си, или ще предаде идеалите си, а негов път ще бъде лесният привидно.
Подбудите, подтикващи към двуличие, могат да бъдат толкова разнообразни, колкото са различните хора и ситуациите, в които попадат. Лицемерието се явява приоритет на подмолните, стремящи се да достигнат целите си, без да се влияят от начина за постигането на намеренията си и евентуалните последствия от измамните си действия. Преструвката може да бъде и средство за прикритие на лични недостатъци, но тогава човек изпада от недобро в много по- лошо положение- разкриването на истинското му лице, често дело на самия лицемер, го залива със светлината на реалната му, вече изкривена, същност, която дава право да се заяви: „…той не е двуличен, но единственото му лице е така отвратително.”(Чарлз Сноу). Антипатични са и тези, които използват подлост, за да вредят на някого, подстрекавайки го към определени действия или държейки се най- дружелюбно с този човек, докато същевременно говорят зад гърба му и му подготвят клопка и то не за друго, а поради удоволствието от мерзката си постъпка, от чиста злоба- всяко оправдание на поведението им би звучало нелепо.
Уважаващите себе си хора не могат да приемат лицемерието като свой приоритет, то е черта на жалки и фалшиви същества, неспособни да реализират себе си, които надяват маски, за да скрият безличието и нищожеството, прозиращи от натурите им. Продавайки същността си, лицемерът почерня собствената си особа; веднъж излъгал, човек се заплита в мрежа от измамите, чиито причинител е, и колкото повече продължава да ги множи, толкова по- надълбоко затъва в блатото на собствените си интриги, а възможността за очистване от тинята залязва зад хоризонта на детронираните идеали.
Хората, прибягващи до средствата на измамата, са обречени на постоянни съмнения. Съзнавайки собственото си двуличие, те не могат сами да убедят себе си кой всъщност е човекът срещу тях. Така те не смеят да се доверят и да допуснат някого до себе си, което предопределя самотата им.
Лицемерието наранява, ощетява- то накърнява достойнството на човека, срещу когото е насочено, и низвергва честта на двуличника. Един лицемер може да бъде такъв и дотолкова, доколкото това му е позволено от хората, към които е насочено притворството му. Всеки човек е различен, а отношението на хората притежава силата да променя. Как са възприемани лъжите от тези, пред които са предназначени да послужат, е изключително важно с оглед на това, че, при вероятен успех на подмолните действия, те могат да се умножат и да пуснат корен, а тогава плодът, който дава тартюфщината, се превръща в порок на обществото. Жертва на лицемерието стават наивни, непрозорливи хора, склонни да проявяват безразсъдна доверчивост. Необходимо е да се преценява с бистър ум, за да не се достига до нежелани последствия, тъй като не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Така, както „не всяко злато сияе” и се налага да се вгледаме под повърхността, за да открием чистия блясък, съществуват и множество дела и намерения, прикрити зад красиви думи, но коравосърдечни и грешни. Някои обаче могат да се оставят съзнателно да бъдат излъгани. Това може да стане като запазят безлично отношение към изреченото и го оставят да премине покрай тях, без да осигуряват благотворно поле за развитие на жлъчни кълнове слово, но трябва да бъдат внимателни, защото злобливите думи, изречени от решителен и способен човек, лесно се превръщат в действия с пакостни последици- в друго отношение не си струва да се занимаваме с жалките опити на нещастниците, решили да привлекат внимание чрез най- долни средства.Човек трябва да се противопоставя по възможно най- адекватния начин спрямо конкретната ситуация, за да отстранява фалша и разрухата в и около себе си. Тъй като лицемерът е морално ненадежден- само външно се подчинява на правата на етиката, но не вярва в тях, за да се опазим от неговата участ, трябва да запазим стабилни ценностните си опори. Страшно е обаче, когато желанието за опълчване на грозното и пошлото е притъпено или удавено в безразличие или твърде много изкуственост и пустота. Само силна морална воля, подплатена с решителност и деятелност, е способна да развенчае изградените от лицемерите илюзии, снемайки булото на лекомислието от очите на заблудените наивници. В разноликостта на живота успоредно съществуват лицемерието, със съпровождащата го наивност, и истината, като комплексна идея, и красотата. В сложното преплитане на реалности, където се смесват достойно и безчестно, високо и подло, доблестно и злонамерено, но само безкористното и добросъвестното оцеляват, въпреки че не всеки го съзнава, човек решава каква позиция да заеме относно избора, който неминуемо се прави- „да бъдеш или не” себе си?
А какво е вашето мнение ?
